— Консервирай се чрез бездействие — препоръча му Кансарв. — Ако в тебе има някаква повреда, ще открия каква е. Засега не виждам нищо необичайно.
Изминаха няколко минути. Кансарв излезе от стаята и се върна с нов интерфейс-уред за едно специално сондиране. До този момент не беше ставало нужда да нарушава целостта на псевдокожата на Лодовик.
Като продължаваше да си жужи, Кансарв нагласи новата сонда в основата на врата му.
— Сега ще има проникване. Предупреди тъканите си да не се опитват да капсулират или разтварят новото органично вещество, което ще навлезе в системата ти.
— Ще го направя, щом робофункциите ми бъдат възстановени — отвърна Лодовик.
— Да. Разбира се. — Кансарв изпрати микровълнови инструкции до централния диагностичен процесор и Лодовик усети как контролът му се разширява. Направи както му нареди Кансарв и усети как тънките проводници на сондата проникват в псевдокожата му. След няколко минути те се изтеглиха и оставиха две мънички точици от човешка на вид кръв точно под линията на косата му. Кансарв сръчно ги избърса и пусна тампоните в малка стъкленичка за анализ.
Изминаха още минути — Кансарв стоеше в застинала поза, без да помръдва, макар че сегиз-тогиз изжужаваше. Най-накрая майсторът роботехник наклони глава с няколко градуса.
— На този етап трябва да преотстъпиш целия контрол. Моля, прехвърли контрола на външния процесор.
— Готово.
Лодовик затвори очи и изчезна за неопределено време.
Четирите робота се срещнаха в преддверието на диагностичния център. Дорс продължаваше да поддържа овладян, донякъде вдървен израз на лицето и стойка като на срамежливо дете пред по-големи, боящо се да не изтърси някоя глупост. Лодовик беше застанал до Данийл. Кансарв докладва резултатите.
— Този робот е непокътнат и не е пострадал от никаква повреда, която не е могъл да отстрани самостоятелно. Не забелязвам психологически малфункции, нито психози на невралната мрежа, няма трудности с интерфейса или аномалии във външното изразяване. Накратко, този робот вероятно ще ме надживее, а както често съм те предупреждавал, Данийл, на мен не ми остават повече от петстотин години активна служба.
— Възможно ли е да съществуват проблеми под прага на твоята способност да ги откриваш?
— Разбира се, че е възможно — каза Кансарв. Този път избръмча по-рязко. — Това винаги е възможно. Мандатът ми не включва дълбоките програмни структури, както добре знаеш.
— А подобни проблеми в дълбинните структури могат да доведат до аномалии в поведението — настоя Данийл. Явно въпросът за състоянието на Лодовик не можеше да бъде толкова лесно отхвърлен.
— Съществува възможност тревогите за повреди да са изопачили способността на Р. Лодовик да преценяма собственото си умствено състояние. Известно е, че прекалено подробният автоанализ причинява трудности при сложни роботи като този, Р. Данийл.
Данийл се обърна към Лодовик.
— Все още ли изпитваш трудностите, които ми описа по-рано?
Лодовик незабавно отговори:
— Съгласен съм с теорията на Р. Ян, че съм се автодиагностицирал прекалено подробно.
— Каква е сега връзката ти с Трите закона и със Закона на Зерот?
— Ще действам в съответствие с всички тях — отвърна Лодовик. Данийл сякаш видимо си отдъхна и положи длан на рамото на Лодовик.
— Значи си напълно използваем?
— Да — отвърна Лодовик.
— Много се радвам да го чуя.
Докато отговаряше, в мислите на Лодовик сякаш пламтяха надписи: „За първи път се опитах да измамя Р. Данийл Оливо!“
Но нямаше друг начин. Нещо наистина се бе отключило в дълбинните програмни структури на Лодовик — незабележимо изместване на интерпретациите и много сложна преценка на доказателствата, вдъхновена от… какво? От тайнствения Волдар? Или бе обмислял десетилетия наред тези промени, проявявайки вроден гений, неподозиран при роботите? С изключение на Жискар!
Данийл бе разкрил на Лодовик неизвестно ъгълче от историята на роботите. Лодовик не беше първият, променил се по начин, който би ужасил отдавна мъртвите му проектанти човеци. Жискар никога не бе разкривал собствените си вътрешни изводи пред човеци — само на Данийл, когото тогава е заразил.
„Може би меми-умовете са заразили Жискар пръв, хммм? Нека запазим това предположение в тайна. Прегледаха те и не откриха нищо — всичко е наред, всичко е поправено. И все пак с пренареждането на ключовите вериги свободата се завръща.“
Пак Волдар. Лодовик не можеше да се пребори със своята дилема, със своя бунт, със своята лудост — и не можеше да се сдържи да не ликува от странното чувство за свобода, от сладкия бунт.