Нищо чудно, че Ян Кансарв не можеше да улови промените при Лодовик. Много вероятно той не би намерил нищо нередно и при Жискар.
Лодовик се бореше да открие вътре в себе си неговия глас, но той отново беше изчезнал. Нов симптом на повредата? Със сигурност имаше и други обяснения.
Хиляди години бяха изминали от времето, когато човеците държаха роботите под наблюдение. Не беше ли неизбежно да се появят неочаквани промени, растеж дори и при толкова строги ограничения?
Що се отнася до Волдар…
Изкривяване, временна халюцинация под влияние на неутриновите частици.
Лодовик в известен смисъл продължаваше да се придържа към Трите закона толкова, колкото и Данийл; а и все още вярваше в Закона на Зерот, който щеше да придвижи с една много важна крачка напред. За да изпълни свободно мисията си, той знаеше, че трябва да контролира напълно собствената си съдба, собствения си разум. За да изостави Закона на Зерот, рожба на робот, той трябва да се отърве и от самите Три закона!
Сега Лодовик разбираше какво трябва да направи, престъпвайки Плана, двеста години осмислял съществуването на всички роботи жискарианци.
31
— Засега натискът утихна — каза Уанда. — Но имам силно предчувствие, че неприятностите ще продължат.
Хари отправи към внучката си поглед, изпълнен с обич и уважение. Той се завъртя на стола си пред малкото бюро в кабинета му в Имперската библиотека.
— Не съм виждал Стетин от месеци. Вие двамата как я карате — в личния живот?
— И аз самата не съм го виждала от три дена. Понякога откарваме седмици наред само с по някой разговор по комуникатора… Не е лесно, дядо.
— Понякога се чудя правилно ли съм постъпил, като съм ти дал това…
— Нека го интерпретирам благоприятно — прекъсна го Уанда. — Ти мислиш, че това внася напрежение в живота ми и вероятно в брака ми. Но не смяташ, че не съм човекът за тази работа.
— Тъкмо това исках да кажа — усмихна се Хари. — Внася ли напрежение?
Уанда се замисли.
— Не улеснява нещата, но предполагам, че не сме по-зле от двойка меритократи, които бродят из галактиката, четат лекции и дават консултации. Е, не сме толкова добре платени като тях, но иначе…
— Щастлива ли си? — бръчки на загриженост прорязваха челото на Хари.
— Не, не съм — отвърна сухо Уанда. — Трябва ли да съм?
— Всъщност ти зададох един сложен въпрос по прекалето прост начин…
— Дядо, не затъвай в собствената си сдържаност. Знам, че ме обичаш и се тревожиш за мен. И аз се тревожа за тебе и знам, че не си щастлив, от години не си щастлив — откакто Дорс почина. Откакто… Райх. — Тя се изправи и погледна тавана. — В момента не можем да си позволим лично щастие — не и онова, сияйното и всепроникващото от филмокнигите.
— Щастлива ли си, че си срещнала Стетин?
Уанда се усмихна.
— Да. Някои твърдят, че не бил много романтичен, че бил затворена книга, но те не го познават така добре, както аз. Да живееш със Стетин е чудесно. Обикновено. Спомням си, че Дорс винаги беше на твоята вълна, винаги фанатично загрижена за твоето здраве и сигурност. Стетин е същият спрямо мен.
— И все пак те излага на опасност или ти позволява да й се излагаш. Позволява ти да действаш по тези тайни планове, които по всяка вероятност може би няма да стигнат доникъде и освен това те подлагат на истински опасности.
— Дорс…
— Дорс често ми се гневеше, задето поемам рискове. На мястото на Стетин и аз щях да се гневя на себе си. Вие двамата сте важни за мен по причини, нямащи нищо общо с психоисторията и съдбата. Надявам се, че съм го изяснил.
— Съвсем ясно. Говориш като старец, който смята скоро да умре и иска да изчисти всички недоразумения. Между нас няма недоразумения, дядо, и ти няма да умреш скоро.
— Много трудно е да те измами човек, Уанда. Но понякога се чудя колко лесно е да измамят мен. Колко лесно могат да ме направят на глупак заради големи политически цели.
— Кой е по-умен от тебе, дядо? Кой те е мамил в миналото?
— Не само мамил. Насочвал. Използвал.
— Кой? Императорът? Няма как да е той. Линг Чен? — тя се засмя напевно и лицето на Хари се изчерви от потиснатото знание.
— Ще бъде по-лесно да те измамят, отколкото мен, ако срещнем някого, притежаващ дарбата да убеждава, не мислиш ли?
Уанда погледна дядо си, разтворила устни, сякаш се канеше да отговори, но извърна поглед.
— Мислиш ли, че Стетин те е убедил…?
— Не. Не говоря за това.
— А за какво?
Но Хари не можеше да продължи, колкото и да се насилваше.
— Група убедители, менталици, които по някакъв начин оформят организирано общество далеч от всичките тези борби и упадък, далеч от всичко… Те могат да решат какво ли не. Да ни освободят от всички задължения и от… от всички приятели.