С искрен интерес и симпатия: ФАРАД СИНТЕР.
Морс беше чувал за Съветник Синтер — носеше му се славата, че бил главният императорски доставчик на благосклонни жени. Никой от офицерите в двореца нямаше особено високо мнение за него освен може би неговите собствени, но не се сещаше за причина, поради която съветникът би желал да разговаря с него.
Морс потисна обхваналата го закратко паника. Ако това беше свързано по някакъв начин с Лодовик…
Трябваше да бъде! Но защо тогава Линг Чен не изпрати кораба? Не знаеше да има връзка между Синтер и Чен.
Морс бе обзет от внезапно лошо предчувствие. Беше приклещен между древен и почти неразбираем заговор и все още гъстата и стигащата надалече мрежа на Империята. Животът му на свободен човек — животът му въобще! — можеше като нищо да върви към края си.
И всичко това заради привързаността му към този странен, уязвим свят!
Слабо вероятно беше да успее да избяга.
Най-добре щеше да е да запази спокойствие. В днешно време на отчаяния му оставаше само стилът.
Той изпъчи рамене и се заотдалечава от портала към двамата мъже в сини униформи в края на коридора.
33
Завръщането на Трантор беше едновременно и травма, и изпитание за робота, който преди беше Дорс Венабили. Скоро тя щеше да има нова самоличност и да поеме нова роля в най-дългосрочните планове на Р. Данийл Оливо. Но засега денят, в който кацнаха и слязоха от кораба, толкова приличаше на онзи ден преди десетилетия, когато бе пристигнала за първи път на Трантор… преди да срещне мъжа, когото беше програмирана да закриля и обгражда с грижи…
Преди Хари.
От смъртта на Дорс насам Трантор не се беше променил много, но малкото промени, които й се набиха в очи, не бяха положителни. Трантор изглеждаше по-запуснат, не толкова внушителен и по-западнал. Таванът на куполите беше закърпен много по-забележимо, самоходните пътеки — по-неефикасни и повече податливи на повреди. Миризмите обаче бяха същите, а и хората изглеждаха кажи-речи същите.
Дори и обстоятелствата бяха същите. Последния път, когато беше идвала на Трантор, тя беше с Данийл. След като пристигнаха, пътищата им се бяха разделили, но сега се движеха плътно заедно и Дорс се ужасяваше от плановете, които беше сигурна, че крои Данийл. Тя беше проектирана да бъде достатъчно човек, за да е способна да изпитва подобни на човешките емоции — сред тях беше ужасът, както и любовта, — но Данийл искаше да изпита нейната решителност като робот и силата й. Ако се провалеше, за него тя беше безполезна.
Данийл не каза почти нищо, но я отведе на сигурно място в апартамент близо до Стрилинг, където намериха нови дрехи и документи за самоличност. С лека промяна на вече променения й външен вид и белези, включително отпечатъците от пръсти и генетиката на външните тъкани, тя щеше да се превърне в Дженат Корсан, учителка от планетата снабдител Паскан. Лодовик щеше да приеме самоличността на търговски брокер от богатата на метал провинция Дау. Като Рисик Нюмант от Дау на хилядата златни слънца той щеше да прекара няколко години на Трантор на лично поклонение.
Апартаментът беше малък и се намираше в бедната община Фан на няма и десет километра от Стрилинг. Дорс познаваше мястото слабо — беше минавала оттам няколко пъти, преди да започне връзката си с Хари. Онова, което някога беше западнал аристократичен квартал, сега беше само западнал и нещастен; полицията рядко идваше тук, освен ако не беше категорично необходимо.
Останаха в апартамента два дена, колкото манипулациите на Данийл да се разпространят по мрежите за идентифициране по цял Трантор.
После продължиха…
Не, надяваше се тя, към някакво катастрофично повторение, към някакво непоносимо връщане към старото. Най-голямата трудност беше, че за първи път, откакто съществуваше, с Хари Селдън тя се чувстваше наистина необходима, наистина важна и за човешката й страна тази важност се изразяваше в щастие. Сега твърде ясно съзнаваше, че не е човек.
И че не е щастлива.
34
Първото интервю с Гаал Дорник мина задоволително. Хари чувстваше, че е впечатлил младежа, а Дорник бе приел достатъчно добре новината за положението в момента. Това беше хубаво — човекът притежаваше кураж и в него имаше някакъв намек за младостта и перченето на външните светове, каквито Хари си спомняше, че някога е притежавал.
Като матист Дорник беше надарен, но с Проекта вече бяха свързани далеч по-даровити хора. Щяха да използват Дорник най-вече като проницателен наблюдател, който щеше да устои на сегашната буря и да помогне да се прокара пътя на собствения особен метод на Хари да помага на хората от Проекта да устояват на бъдещите бури. „И може би — нов приятел. Човекът ми харесва.“