— Защо си дошъл? Кои са всъщност те?
— Имам още много работа и те ще ми помагат. В момента вече са се развихрили сили, с които трябва да се справя и които не са твоя работа. Всеки от нас носи бремето си, Хари.
— Да, Данийл… Донякъде разбирам. Искам да кажа, виждам го в графиките, в диаграмите — подмолни потоци, ужасно сложни, трудни за проследяване, всички — съсредоточени около този момент. Но защо си дошъл при мен сега?
— За да ти вдъхна увереност. Не си сам в борбата. Проучих основните центрове, в които се работи по проекта Селдън. За теб работи една много способна армия, Хари. Армия от матисти и учени. Ти се справи блестящо. Те са обучени и готови, поздравявам те. Ти си велик водач, Хари.
— Благодаря ти. Ами те? — не можеше да откъсне очи от жената. — И те ли са като тебе? — дори и в присъствието на Данийл му беше трудно да използва думата „робот“.
— Като мен са.
Хари понечи да зададе друг въпрос, но рязко затвори уста и извърна поглед, за да овладее емоциите си. Въпросът, който най-много искам да задам — не мога, инак бих изгубил разума си. Дорс! Какво е станало с Дорс? Наистина ли вече я няма — мъртва? Толкова дълго подозирах!…
Хари, Линг Чен скоро ще се размърда. Вероятно утре ще те арестуват. Процесът ще започне рано и, разбира се, ще бъде запазен в тайна.
— Съгласен съм.
— Със сигурност го знам — додаде тихо Данийл.
— Добре — отвърна Хари. Преглътна буцата в гърлото си. Другият мъж — тромав, не особено хубав — също като че започваше да му се вижда познат. За кого ли напомняше той на Хари? Някой от двореца, публична фигура…
— Линг Чен си има причини. В двореца има фракции, които се опитват да свалят Комисията за обществена безопасност и да отнемат властта на баронските семейства, особено на Чен и Диварт.
— Ще се провалят — заключи Хари.
— Да. Но не е ясно каква вреда могат да нанесат, преди да се провалят. Ако не внимавам много, сложността на всичко може да се изплъзне от ръцете ми и да изгубим своята възможност за това хилядолетие.
Хари усети хлад. Колкото и да беше свикнал да борави с хилядолетия, начинът, по който се изразяваше Данийл, внезапно го накара да си представи възможните варианти на бъдещето, в които Хари Селдън не беше успял и Данийл трябваше да започне от самото начало с някой друг даровит млад матист, с друг дългосрочен план за облекчаване на човешките страдания.
Кой би могъл да разбере как мисли подобен ум? Вече на двайсет хиляди години…
Хари стана и се приближи до тримата.
— Какво още мога да направя? — попита той, после намръщено додаде: — Преди да ме накарате да забравя тази среща.
— Засега не мога да ти кажа нищо повече — каза Данийл. — Но аз оставам тук, Хари. Винаги ще съм тук за теб.
Жената пристъпи крачка напред и спря. Хари забеляза, че едната й ръка трепери. Лицето й беше толкова строго, че би могло да бъде отлято от пластмаса. После тя се усмихна и се дръпна назад.
— Наша привилегия е да служим — каза тя и гласът й не беше гласът на Дорс Венабили. Всъщност Хари се зачуди как изобщо би могъл да я помисли за Дорс.
Дорс беше мъртва. Вече не се съмняваше. Беше мъртва и никога нямаше да се върне.
Хари се огледа из празната стая. Музиката свиреше вече от два часа и той почти не беше забелязал как минава времето. Чувстваше се спокоен и овладян, но все пак нащрек — като животно, отдавна свикнало с ловците, от онези, които оцеляват, притежаващо умения, на които винаги можеше да разчита, но които никога не приемаше за даденост.
Пак мислеше за Дорс. Разглади чело с пръсти.
Лодовик наблюдаваше загрижено Дорс, когато напускаха територията на университета Стрилинг. Возеха се в такси през главния транспортен тунел от Стрилинг до Пасажа, императорския експресен път, заобиколен отгоре, отдолу и от всички страни от постоянен поток от автобуси и коли, уловен в червено-лилави контролни решетки като кръвни клетки в артерия. Таксито беше автоматизирано, избрано наслуки и сканирано от Данийл за подслушвателни устройства.
Дорс гледаше право напред и мълчеше, както и Данийл.
Най-накрая, щом приближиха Пасажа, Данийл се обади:
Справи се възхитително.
— Благодаря — отвърна му Дорс. После додаде: — Дали е умно да го оставяме за толкова много време без пазач?
— Той притежава забележителни инстинкти — отвърна Данийл.
— Той е стар и уязвим — възрази Дорс.
— Той е по-силен от тази Империя — каза Данийл. — А най-прекрасният миг за него тепърва предстои.