Лодовик размишляваше над задачата си, предадена му от Данийл чрез микровълни. Поклонничеството му щеше да включва пътуване със специална задача до катедралата на Сивите в Пасажа. Тук каймакът на имперската бюрокрация се събираше веднъж в живота си, за да получи най-висока почит, включително Ордена на императорското перо. Макар и новата роля на Лодовик да не се отличаваше с такива изключителни достойнства, не беше необичайно онези, които всяка година внасяха дарения за катедралата, да бъдат призовани на слугинска работа като следваща степен на признание за службата.
Данийл явно очакваше катедралата да играе важна роля през следващите няколко години, макар и още да не беше доверил на Лодовик каква би могла да бъде тя.
Лодовик донякъде подозираше, че Данийл го държи на изпитателен срок, докато докаже лоялността си. Беше мъдро от негова страна. Лодовик пазеше съмненията си под дълбоко прикритие. Познаваше необикновената чувствителност на Данийл. Освен това беше работил близо до него достатъчно дълго, за да знае как да го измами, да изглежда угодлив и верен.
Беше наблюдавал как Данийл подлага Дорс на изпитание и не се съмняваше, че би могъл да намери също толкова ефикасен начин да изпита и него. Преди това да се случи, той трябваше да мине през още една трансформация — и да открие съюзници, за които беше почти сигурен, че се намират на Трантор, крият се от Данийл и се готвят да му се противопоставят. Сред Сивите щеше да има достатъчно шанс да проучи онези, които се противопоставяха на Чен и Диварт…
Ако Лодовик беше човек, щеше да прецени шансовете си като много малки. Но тъй като загрижеността за собственото му оцеляване при него беше минимална, една безнадеждна ситуация не го тревожеше особено. Далеч по-лоша беше мисълта да е неверен или да се противопостави на Р. Данийл Оливо.
35
Бран влезе през главното крило на склада с изненадваща скорост за мъж с неговите размери. Тъмните пространства и огромните редове от рафтове се извисяваха наоколо и караха стъпките им да звучат като боя на далечни барабани. Клиа трудно успяваше да го настига, но нямаше нищо против; от няколко дена не се движеше достатъчно и гледаше на тази задача и като на разнообразие, и като на възможен път за бягство.
Да бъде с Бран беше доста приятно, стига да не мислеше за емоционалната си реакция спрямо него и нейната неуместност. Набърчи нос — усещаше прашните призраци на стотици непознати миризми.
Най-популярните стоки са внос от Анакреон и Мемфио — Бран спря пред една тъмна ниша за оборудване да провери един товарач/транспорт. — Има няколко много богати занаятчийски семейства, които живеят само от продажбите тук, на Трантор. Всички искат фолклорни кукли от Анакреон. Аз самият не мога да ги понасям. Освен това внасяме игри и забавления от Калган — от онези, на които цензорите от комисията се мусят.
Клиа вървеше до Бран. Транспортът се плъзгаше по плаващите полета на дискретни два метра зад тях и спускаше малките си гуменни колелца, когато искаше да завие рязко или да спре.
— Ще доставим четири щайги с кукли на Транторската борса и някои други стоки на Агората на амбулантните търговци. — Това бяха двете най-популярни търговски площи в Стрилинг, известни по цялото полукълбо. Паралиите Сиви и меритократи идваха от хиляди километри — някои и от хиляди светлинни години — само за да прекарат няколко дена в обикаляне по милиардите магазини на всяко едно от двете места. Агората на амбулантните търговци се хвалеше с ханове за уморените пътешественици, заемащи интервали със стотици магазини.
Бароните и другите фамилии от благородническата класа си имаха свои начини за задоволяване на алчността си, а, разбира се, гражданите обикновено живееха в твърде тесни квартири, за да си позволят да трупат много стоки.
Когато Клиа беше още много малка, баща й и майка й бяха участвали в обичайната за Дал размяна на дреболии — вземаха назаем някой и друг предмет, смятани за декоративни (и доста безполезни) за няколко дена или седмици и после ги връщаха. Това като че беше достатъчно задоволително за онези, които обичаха материалните предмети — всъщност да притежаваш и дори да събираш предмети от другите светове се струваше нелепо на Клиа.
— Това означава, че Плусикс ми се доверява достатъчно, за да ми позволява да излизам навън, така ли? — попита Клиа.
Брайън погледна надолу към нея със сериозен израз.
— Това не ти е някой култ за промиване на мозъка, Клиа.
— Откъде да знам? Ами какво е тогава — клуб за общуване на убедители-неприспособленци?
— Звучиш така, сякаш си доста нещастна — отбеляза Бран. — Но ти…