— Има ли на Трантор такова място, където някой може да бъде щастлив? Погледни тези боклуци — заместители на щастието, не мислиш ли? — тя размаха ръце към пластмасовите и дървени сандъци, натрупани високо над главите им.
— Не знам — отвърна Бран. — Исках да кажа, звучиш така, сякаш си нещастна, но бас ловя, че не ти хрумва друго място, където би могла да отидеш.
— Може би тъкмо затова съм нещастна — отвърна Клиа с мрачни нотки в гласа. — Със сигурност се чувствам като човек, неспособен да се приспособи. Може би точно тук ми е мястото.
Бран се извърна с тихичко изсумтяване и нареди на транспорта да свали един сандък от третия ред. Той застопори шасито си здраво на земята, после издигна корпуса си на пневматични цилиндри и сръчно издърпа сандъка с механичните си ръзце.
— Калусин каза, че може би ще имаме възможност да пътуваме къде ли не — обади се Клиа. — Тъй де, ако се окажем лоялни… Искам да кажа, да знаеш за някой, който да е напуснал? Да е бил изпратен другаде?
Бран поклати глава.
— Разбира се, не познавам всички. Не съм тук от толкова отдавна. Има и други складове.
Клиа не знаеше това. Тя си отбеляза този факт и се зачуди дали Плусикс не дирижираше някакво мощно нелегално движение — може би въстание. Търговски брокер бунтовник? Изглеждаше нелепо — и може би тъкмо заради това още по-убедително. Но срещу какво се бунтуваше той — срещу тъкмо онези класи, които се избиваха за стоките му? Или срещу благородните и баронски семейства… които не се избиваха?
— Взехме от каквото имахме нужда — рече Бран, когато транспортът натовари три сандъка от три различни секции. — Да вървим.
— Ами полицията — тези, които ни търсят… ме търсят?
— Плусикс казва, че в момента не издирват никого — отвърна Бран.
— А откъде знае?
Бран поклати глава.
— Знам само, че никога не греши. Нито един от нас никога не е бил залавян от полицията.
— Прочути последни слова — подметна Клиа, но отново заподтичва, за да не изостава от него.
Навън дневната светлина грееше ярко от купола. Тя излезе от пещероподобното затворено пространство в по-широко и по-ярко осветено затворено пространство — единствения друг живот, който познаваше.
36
Синтер крачеше из своя малък кабинет пред настенното изображение на човешката Галактика с нейните двайсет и пет милиона обитаеми свята, отбелязани с червено и зелено. Когато Вара Лизо влезе, той едва вдигна поглед. Тя мигом отпусна брадичка и прегърби рамене. Онова, което виждаше във Фарад Синтер, едновременно я плашеше и вълнуваше. Никога не го беше виждала по-спокоен и стабилен — нямаше и намек за леката бръчка и напереност, фалшивите маниери на ръководител, които толкова често демонстрираше. Изглеждаше едновременно и уверен, и обзет от студен гняв.
Разбирам, че при това издирване ти си действала съвсем погрешно — рече той. — Не ми водиш нищо освен менталици — любопитни случаи, разбира се, но не и онова, което искаме и което ни трябва.
— Бях…
Той вдигна рака и й махна да замълчи.
— В нищо не те обвинявам. Нямало е с какво да работиш. Сега разполагаме с нещо — може би нищо и никакво, но все пак повече от онова, с което разполагахме преди. Засякох човек на име Морс Планч. Съмнявам се да си чувала за него. Той е човек много компетентен, притежаващ много дарби — сред тях и инженерството. Доколкото разбирам, през цялото време човърка нещо.
Лизо вдигна вежди — лек намек, че няма представа накъде бие всичко това.
— Проследих го, след като разбрах, че Линг Чен го използва за частното си издирване на Лодовик Трема. Планч е на Трантор. Говорих с него.
Лизо беше чувала за Трема. Веждите й се вдигнаха още по-високо.
— Намерил е Трема, но не го е доставил на Началника на Комисията. Моите агенти успяха да научат толкова. Всичките брътвежи, че Трема бил мъртъв, храбро загинал в служба на Императора — т.е. Комисията за обществена безопасност — всичко това са глупости. Той е жив. По-скоро все още действащ. Не може да бъде жив.
Лизо смръщи вежди и погледна сърдито. Синтер като че изпитваше удоволствие от възможността да изложи своите кроежи и успехи. Той направо сияеше и тя забелязваше изписана върху емоциите му тъкмо онази опашка на комета с перлен блясък, която тя си представяше, че следва водещата светлина в съзвездията на върховната власт. Мисълта я накара да се разтрепери.
— Той е оцелял, след като всички останали на кораба са умрели в неутринов поток.
— Какво е това? — попита тихо Лизо.
— Нищо, което да ни засяга. Фатално. Без изключения. Далеч между звездите в нормалното пространство. Той е оцелял. Планч го е намерил по чудо или защото е действал много сръчно. Кадърен човек. Бих искал талантът му да работи за мен. Може би и това ще стане, но се съмнявам, че Линг Чен ще остави Планч жив, след като открие, че е предаден. Планч си има някои установени представи за справедливостта. Излиза, че на сцената се е появил още един претендент за личността на Трема и е платил на Планч повече от Чен, така че Планч осъществил нещо като объркано отмъщение срещу Чен и Трантор заради съсипването на Мадер Лос. Ненужен и дързък свят от хаоса.