Вара Лизо отново поклати глава. Почти нищо не знаеше за тези неща, макар да й беше интересно. От мисълта за смърт сред звездите навън, в огромното открито пространство, без утехата на закритото, я побиваха тръпки.Тя не смяташе хиперкорабите за истинска околна среда, а по-скоро за временни ковчези.
— Когато Планч откарал Трема при един човек на Мадер Лос, направил запис, таен запис, на онова, което е станало. Някакси записът минал незабелязан. Чудя се защо ли — той се почеса по бузата с пръст, като я гледаше втренчено. Лизо сви рамене — не беше в състояние да предложи никакво обяснение.
— Планч не си спомня самото събитие. Но записът показва среща… нека ти го пусна.
Той извади малка машина и постави касетата — най-вероятно дубликат, помисли си тя — в тънкото отвърстие. Около тях се появи триизмерна сцена, доста убедителна, ако не се брои леката редукция на разделителната способност. Тя огледа двете очевидно мъжки фигури от гледната точка на Планч. В едната разпозна Лодовик Трема; другият беше висок, строен, хубав, но по доста безличен начин. Разбира се, тя не можеше да разчете ясно емоциите им, но имаше отчетливото впечатление, че нещо не е както трябва. Фигурите заговориха и колкото повече говореха, толкова по-силен хлад я обземаше.
— Съжалявам, но трябва да ти кажа, че скоро ще забравиш всичко, което си видял тук, както и своята роля в спасяването на моя приятел.
— Приятел?
— Да. Знаем се от хиляди години.
Записът завършваше с част от пътуване с такси.
Синтер я погледна любопитно.
— Измама, шега? — предположи тя.
— Не — отвърна той. — Записът не е фалшив. Планч е намерил Лодовик Трема жив. Той е робот. Този другият — и той е робот. Много стар, може би най-старият от всички. Искам да проучиш този запис. Да почувстваш някак тези човекоподобни роботи. Единият или и двамата са менталици. Ти притежаваш дарбата да ги разпознаваш. После отново ще те изпратим на лов. Ще откриеш Вечни. И тогава ще има какво да покажа на императора. Но засега имам Планч и този запис, а това може да ни заведе много далеч, Вара.
Той се усмихна възторжено. Както си крачеше, се беше приближил съвсем до нея и усмихнат изведнъж спонтанно я прегърна с една ръка. Тя го погледна онемяла и той пъхна записа в ръката й. Тя го стисна с пребелелите си пръсти.
— Проучи го — нареди той. — Аз ще изчакам точния момент, за да убедя Клаюс, че сме напипали нещо.
37
Император Клаюс се събуди от леката дрямка в празното легло в седмата спалня — любимата му спалня за следобедни страсти. Известно време се оглежда раздразнено, после се втренчи в плаващия във въздуха образ на Фарад Синтер. Синтер не виждаше императора, разбира се, но това не правеше прекъсването по-приятно.
Ваше височество, нося вест от Комисията за обществена безопасност. Смятат да предявят обвинение срещу професор Хари Селдън.
Клаюс вдигна завесата на по-високата спална площ, за да погледне жената, която от няколко часа му правеше компания, но тя бе излязла. Може би беше в тоалетната.
— Е, и? Линг Чен ни предупреди, че е възможно.
— Ваше височество, това е преждевременно. Смятат да изправят пред съда него и поне още един от хората му. Това е пряко предизвикателство към изключителното право на Двореца.
— Фарад, Дворецът — тоест аз — отдавна е отказал задкулисно всякаква официална подкрепа за Гарвана Селдън. Той служи за забавление, нищо повече.
— Това може да бъде възприето като обида, след като този ход вече предстои.
— Ход ли? Какъв ход?
— Ами да се дискредитира Селдън. Ако успеят, ваше височество…
— Стига с тези титли! Кажи ми само ти какво мислиш и си разкарай проклетия образ от моята спалня.
— Клеон подкрепяше Селдън.
— Знам. Фарад, Клеон дори не ми е роднина.
— Селдън разду тази подкрепа до проект, ангажиращ десетки хиляди поддръжници и подлизурковци на дузина планети. Неговите идеи са изменнически, ако не и революционни…
— И ти искаш аз да го защитя?
— Не, сир! Не бива да оставяте Линг Чен да си припише лично заслугата, че е премахнал тази заплаха. Време е да се действа бързо и да се създаде комисията, за която говорихте.