— Под твое ръководство. Комисията за обща сигурност, нали така?
— Ако Общата сигурност обвини Селдън в измяна, заслугата ще е изцяло ваша, сир.
— И на теб няма да ти се падат никакви заслуги, нито пък власт?
— Това сме го обсъждали много пъти.
— Твърде много пъти. Какво ми пука дали Линг Чен ще си припише заслуги или не? Ако той премахне този интелектуален паразит, ползата за всички ни ще е еднаква, не мислиш ли?
Фарад се замисли над това. Клаюс го виждаше как решава да опита друг номер.
— Ваше височество… проблемът е много сложен и аз съм много загрижен. Не ми се искаше да го изтъквам толкова скоро, но върнах една личност на Трантор от Мадер Лос. С ваше позволение. Името му е Морс Планч и той има доказателство, което можем да прибавим към другите доказателства…
— Какво, пак ли роботи, Фарад? Пак Вечни?
В изкуствените граници на образа Синтер като че успя да запази достатъчно спокойствие, но Клаюс знаеше, че дребосъкът вероятно вече подскача от нерви и яд. Добре. Нека се напушва.
— Последните парчета от пъзела — каза Синтер. — Преди Селдън да бъде изправен пред съд по простото обвинение в измяна, вие трябва да разгледате това доказателство. Може да успеете да ограничите властта на Чен и да укрепите образа си на находчив водач.
— Когато аз поискам, Фарад — изръмжа зловещо Клаюс. Знаеше какъв е образът му пред обществото, познаваше и действителните граници на своята власт в сравнение с тази на Началника на комисията. — Не бих искал да те превърна в новия Линг Чен. При тебе дори липсва ограничението на аристократичната семейна среда, Фарад. Ти си плебей и понякога си коварен.
Синтер като че не обърна внимание и на това.
— Двете Комисии ще създадат равновесие, сир, и ще можем по-ефективно да следим военните министри.
— Да, но главната ти грижа е тази заплаха от роботите. — Императорът преметна крака през възглавничките поле и се изправи до леглото. Този следобед не се беше представил добре; милиард тънки нишки и оплетени конци на държавното управление, сигурност и вътрешнодворцови заговори дърпаха ума му във всевъзможни посоки. Точно сега раздразнението му се фокусираше върху Фарад Синтер, дребосъка, чиито услуги (и жени) като че ставаха все по-малко и по-малко задоволителни и чиито простъпки лесно можеха да станат все по-малко и по-малко забавни.
— Фарад, не съм видял нито едно заслужаващо си доказателство от година. Не знам защо съм търпял поведението ти в тази насока. Ти искаш Селдън заради връзката му с Тигрицата, нали?
Синтер се втренчи неразбиращо в сензора, препредаващ образа му.
— За Бога, махни сензора за учтивост и ме остави да те видя такъв, какъвто си — нареди Клаюс. Образът се люшна и затрептя, а после Фарад Синтер се появи по измачкан домашен халат, рошав и с почервеняло от гняв лице.
— Тя беше демонстративно не-човек, ваше височество. Проверих документите, отнасящи се до убийството на работещия по проекта на Селдън Елас. И той е чувствал същото, което и аз и още неколцина експерти.
— Тя умря — каза Клаюс. — Уби този Елас и после умря. Какво има още да се знае? Елас е искал да умъртви Селдън. И на мен ми се щеше да имам такава вярна жена.
Надяваше се собствените му знания по този въпрос да не проличат твърде много. Дори и пред Синтер той се надяваше поне мъничко да поддържа репутацията си на суетен, глупав и управляван от жлезите си.
— Погребана е чрез атомно разпръскване без официално наблюдение.
— Този метод избират деветдесет и четири процента от населението на Трантор — и Клаюс се прозя. — Само императорите ги погребват недокоснати. И някои верни министри и съветници.
Синтер като че трепереше от мъка. Клаюс откри, че това му е по-приятно от най-после успелия опит за съвокупление. Но къде се беше дянала тази жена?
— Дорс Венабили не е била човек — натърти Синтер, леко ломотейки.
— Да, ама Селдън е. Показвал си ми рентгеновите му снимки.
— Унищожени от…
— О, Небеса! Фарад, млъкни! Заповядвам ти да оставиш Линг Чен да доведе докрай игричката си. Всички ние ще следим отблизо и ще видим какво ще стане. После ще предприемем едно-друго. А сега ме остави намира. Уморен съм.
Той блокира образа и се отпусна обратно на ръба на по-ниското поле. Нужни му бяха няколко минути да се успокои, после се сети за жената. Къде ли се беше дянала?
— Ало? — извика той в празната спалня. Вратата към тоалетната беше отворена и оттам сияеше ярка светлина.
Император Клаюс, вече на осемнайсет стандартни години, само по серисианска нощница, увиснала на раменете му и омотана около глезените, се изтърколи от леглото и тръгна нататък. Прозя се, протегна се широко и отегчено, после размаха ръце като бавен семафор, за да се поразкърши.