— Ало? — не си спомняше името й. — Дийла или Дийна? Извинявай, миличка, тук ли си?
Бутна вратата и я отвори. Жената беше гола точно зад нея. През цялото време беше там. Изглеждаше нещастна. Той се възхити на прекрасния й пубис и корем, вдигна очи към безупречните й гърди и видя треперещите ръце, протегнати напред и стиснали миниатюрен бластер от онези, често скривани просто в дрехите или в чантичките. Кажи-речи само гъвкаво олово с издутина в единия край, много редки в днешно време, доста скъпички. Като че бе уплашена от това, че го е насочила към него.
Клаюс тъкмо щеше да изпищи, когато нещо просвистя край ухото му и на бледата, лебедова шия на жената се появи червена точица. Той все пак изпищя — дори и когато прекрасните зелени очи на това съвършено лице погледнаха нагоре и примигнаха, а главата се килна, като че тя се вслушваше в идваща отнякъде птича песен. Писъкът му се усили и стана по-пронизителен, когато тялото се изкриви така, сякаш щеше да се забие в пода. Ужасно, неописуемо смъртно отпусната, жената се свлече на плочките. Едва тогава стисна издутината. Изстрелът отнесе част от тавана и едно огледало и посипа Клаюс с парченца камък и стъкло.
Стъписан, Клаюс приклекна и трепна, вдигнал ръце, за да се защити от шума и прахоляка. Една ръка го сграбчи грубо и го измъкна от тоалетната. Глас изсъска в ухото му:
— Ваше височество, тя може да носи и бомба!
Клаюс погледна своя спасител и зяпна.
Фарад Синтер го издърпа още няколко метра по-нататък. В малките ръчички на съветника се гушеше кинетично-енергиен пистолет, стрелящ с невротоксични сачми. Клаюс добре познаваше този тип оръжие — сам той носеше такъв във всекидневното си облекло. Стандартен модел за императорското семейство и благородниците.
— Фарад… — изсумтя той. Синтер го бутна на пода, сякаш искаше да го унизи. После с въздишка, сякаш това му идваше твърде много, се метна върху Клаюс, за да го защити.
Така ги намери дворцовата стража няколко секунди по-късно.
— Н-н-не е от твоите ли? — попита Клаюс с разтреперан глас, когато Синтер нахлу и сгълча командира на личната специална охрана на императора.
В гнева си Синтер пропусна покрай ушите си въпроса на императора.
— Всички трябва да ви арестуват и дезинтегрират! Трябва незабавно да намерите другата жена!
На командира на име Джерад Минт тези не му минаваха. Той махна на двама адютанти да се приближат — по един и от двете страни на императорския съветник. Изгледа Синтер със студена ярост, сдържана от векове военна дисциплина, пропита в самите му гени. Що за наглост приявяваше този лакей от простолюдието!
— Имаме документите й — онези, които вие сте й издали. Те са в дрехите й в… в седмата спалня.
— Тя е самозванка!
— Синтер, ти си този, който води тези жени тук по всяко време и без нужната проверка от охраната — скастри го командир Минт. — Никой от нашата стража не може и да се надява да ги разпознава всичките и дори да им хване дирята!
— Те са много внимателно проверявани от моята канцелария, а тази не е от жените, които аз съм му водил! — Синтер посочи с пръст императора, осъзна ужасяващия си гаф и отдръпна ръката си, преди императорът да се обърне и да забележи. Но командирът го забеляза и избухна.
— Не мога да ги следя всичките, дето влизат и излизат! Ти никога не се консултираш с моята канцелария и ние не провеждаме тези проверки…
— Тя от твоите ли е, Фарад? — попита императорът, когато най-после успя да събере мислите си. Досега не знаеше що е истински страх и беше потресен.
— Не! Никога преди не съм я виждал.
— Но тя е прекрасна — додаде императорът и погледна командира с момчешките си очи като на кошута. Направи го за ефект — време беше пак да влезе в ролята си. В действителност никога не беше харесвал особено този командир, който тайно го смяташе за инфантилно маймунче — беше убеден в това. Синтер като че си имаше неприятности и това също беше забавно, но не особено изгодно в момента. Клаюс имаше собствени планове за Синтер и щеше да му е много неприятно да го загуби заради този плачевен, ала не фатален гаф.
В двореца няма други освен твоите женички! — процеди през зъби командирът към Синтер. — И как така ти се появи точно навреме?
— Леле! — възкликна Клаюс и цъкна с език към Синтер.
— Идвах, за да обсъдим лично спешен въпрос! — отвърна Синтер, като стрелкаше с очи ту Клаюс, ту командира.
— Много е удобно — може би е било нагласено, уловка, за да си вдигнеш… — командирът нямаше време да развие теорията си. Скован офицер, облечен в ливрея в кралско синьо, се приближи и му зашепна в ухото. Червеното лице на командира изведнъж стана синкаво, а устните му се разтрепераха.