— Какво има? — попита настоятелно Клаюс. Гласът му вече беше укрепнал.
Командирът се обърна към императора и се поклони вдървено.
Тяло на жена, ваше височество…
Синтер разбута двамата адютанти, които по време на цялата среща стояха от двете му страни, готови да го арестуват.
— Къде е тя?
Командирът преглътна. Устните му бяха почти сини.
— Намерена е в коридорите под това ниво.
— Къде? Какво пише в документите й?
— Няма документи.
— Това е свещено място, командире — каза Клаюс с равен, безжизнен глас. — Храмът на Първите императори. На Фарад не се позволява да припари там. Нито пък на някакви случайни жени. Само членове на кралското семейство и служители по церемониите. Ти отговаряш за това място.
— Да, ваше височество. Веднага ще наредя случаят да се разследва…
— Трябва да е просто — рече Клаюс. — Синтер, в документите за самоличност е отбелязан генотипът и има снимка, нали?
— Тялото — това тяло — физически е същото като на снимката… — каза командирът.
— Измамница! — кресна Синтер и размаха юмрук към стражите и към командира. — Изключително нарушение на сигурността!
Клаюс наблюдаваше това с известно облекчение. Добре си беше да помъчи Синтер, после да му се ядоса, но не и да го губи — все още не. Оставаха още няколко коза, които да изиграе срещу Линг Чен, а Комисията на Чен отговаряше за сигурността на императора.
Всичко това би могло да му е доста полезно, дори от съществено значение. На Чен щеше да му се наложи да обясни този пропуск, акциите на Синтер със сигурност щяха да се качат — но не и извън приемливите за Клаюс параметри, които можеше да контролира — и всичко можеше да се подреди ловко.
— Да я прегледаме — каза Синтер.
— Аз оставам тук — отвърна Клаюс. При мисълта да види още един труп лицето му позеленя.
Десет минути по-късно комендирът и стражите се върнаха; Синтер — също.
— Съответствието е идеално — Синтер размаха документите на жената. — Тази — в тоалетната — е измамница и ти отговаряш! — той посочи командира с пръст без колебание.
Командир Минт си бе наложил маска на дълбоко спокойствие. Той кимна веднъж, бръкна в джоба си и извади оттам малко пакетче. Останалите в императорската спалня гледаха с ужас, като омагьосани как го доближава до устните си.
— Не! — вдигна ръка Клаюс.
Минт спря и се огледа с надежда.
— Но, сир, това е задължително при такова нарушение! — извика Синтер, като че разтревожен, че на обвинителите му можеше да се размине.
— Да, разбира се, Фарад, но не тук, моля. Тук, в тази спалня, вече е умряло едно създание. Още едно… — той се прокашля в кърпичката си. — Тук аз трябва да спя и да се… съсредоточавам и ще ми е достатъчно трудно и без… това. — Той махна с ръка към Минт, който рязко кимна и се оттегли във външните коридори, за да изпълни последния си дълг.
Дори и Синтер като че се впечатли от този ритуал, макар че не го последва, за да види изпълнението му. Клаюс се надигна от леглото и се престори, че гледа настрани, докато вдигнаха тялото на неуспялата му убийца на носилката, покриха го със саван и го изнесоха от тоалетната.
На Синтер той каза:
— Един час. Нека се посъвзема, а после ще ми покажеш твоето доказателство и ще ми доведеш този Морс Планч.
— Да, сир! — каза въодушевено Синтер и се заизмъква.
„Нека си мисли, че е постигнал голяма победа. Нека Линг Чен пострада още малко заради тази глупост. Нека всички потанцуват около младия слабоумник. И моят ден ще дойде!
Аз оцелях! Предопределено е!“
38
Смайването е нещо по-различно при робота. Лодовик беше виждал Данийл да изпълнява много трудни подвизи през изминалите десетилетия, но никога не бе знаел колко дълбоко е проникнало влиянието му в пластовете на бюрократичните структури на Трантор. Като Първи министър Демерзел Данийл сигурно бе прекарвал значителна част от времето си (може би часовете за сън, от какъвто не се нуждаеше) с вкарването на записи, инструкции и полезни отклонения в имперските и дворцовите компютри, всеки от които би могъл да лъже незабелязано десетилетия и дори столетия наред, тихо прокарвайки ги като част от стандартните записи с всеки цикъл на осъвременяване и ремонт… И дори да ги препредава на записите и машините в другите Сектори, докато опашат цял Трантор.
Рисик Нюмант, новата самоличност на Лодовик, бе създадена още преди десетилетия. Данийл просто вкара няколко подробности за външния вид и един стар меритократ се завърна към живота на Трантор — дипломат теоретик, когото виждаха по много партита, но рядко го запомняха, ако изобщо го запомняха, някога известен като безжалостен, безскрупулен съблазнител на жени, безскрупулно съгласяващи се да бъдат съблазнени. От десетилетия наред почти не се беше появявал в обществото на Трантор — беше се измъкнал на Дау на хилядата златни слънца, където (както твърдеше мълвата) се бе научил да контролира първичните си импулси след двайсет години учение сред тайнствена секта, известна като Монасите на кортекса.