— Тя е! — прошепна. Тълпите прииждаха насам. Той се присламчи до нея и кимна, обгърна я с ръка, сякаш да я защити. Без колебание Клиа прие защитата му. Изведнъж сред развълнуваните Сиви на няма и дузина метра от тях си проби път малка моторна количка, плаваща на няколко сантиметра над пътя. На количката седяха млад, рус, гладко избръснат офицер от Императорската охрана, двама въоръжени стражи и дребничка напрегната женица със ситно къдрава тъмнорижа коса.
Клиа усети как жената сканира Сивите и от двете страни, видя сбръчканото й, непривлекателно лице да се обръща напред-назад, докато количката плаваше бавно и целенасочено през тълпата. Нямаше как да се измъкне — изход нямаше. Обграждаха ги глухи стени и затворени магазини.
Бяха на три метра от тях, разделяха ги само четирима-петима Сиви, когато Вара Лизо внезапно се завъртя на седалката и погледна право към Клиа. Погледите им се срещнаха. Клиа усети докосването до съзнанието си много силно, отблъсна го, почти буквално изблъска натрапницата от съзнанието си и накара Вара Лизо да подскочи в количката като ужилена.
Лизо продължи да се взира в нея, а после лицето й се сгърчи във внезапна, радостна усмивка. Тя й кимна отсечено, като че я признаваше за равна, и извърна поглед. Връзката отново спадна до леко докосване, разфокусира се, замина нанякъде.
Бран леко я придърпа встрани от пътеката.
— Тя беше тази, която те преследваше, нали?
Клиа кимна.
— Но тя… тя ме подмина! — Клиа погледна смаяно Бран. — Тя ме откри… Можеше да ме хване…
— Да ни хване — вметна той.
— И ни подмина!
Бран се намръщи тежко и поклати глава.
— Калусин и Плусикс ще искат да разберат повече за това — каза той. — Кого ли преследва тя сега?
— Ще се връщаме ли?
— Имаме още две доставки — Бран й се усмихна с израз не на упоритост или инат, а на някаква внушителна дяволитост. — Трантор е оцелял дванайсет хиляди години. Тази новина може да почака някой и друг час.
42
Лодовик приближи малката, плътна врата в тъмното преддверие. Щом докосна вратата, блесна светлина и едно тънко гласче попита за съответния код за влизане. Той изговори кода точно и вратата пред него се отвори.
Вътре библиотеката бе осеяна с разсеяни петна от мека златиста светлина. Първата стая беше кръгла с диаметър по-малко от три метра, в средата — празна маса. На масата имаше малка ъгловата стойка, подобна на катедра, но очевидно предназначена за съхранение на древни хранилища на информация като например книги от хартия. Масата и стойката бяха на много хилядолетия, заобиколени и защитени от обгръщащо повърхността консервационно поле подобно на личния щит.
Лодовик се изправи пред масата и изчака няколко секунди. Мелодичен женски глас — на самата Хуи Маркин, използван сега от автоматичния сървър на колекцията — го попита каква тема или теми да търси.
Келвин, Сюзън — произнесе той и това древно, могъщо име предизвика у него лека тръпка. Не очакваше този груб подход да свърши работа и той не проработи. Сървърът изреди трийсет и две справки за различни хора на име Келвин; две се казваха Сюзън — всичките само на някакви си хиляди години и нямащи нищо общо с майката на роботите. Нямаше записи за келвинианците.
— Вечни — предложи той — във връзка със заговори и безсмъртни същества. — Няколко секунди по-късно сървърът прожектира текст-ръкопис върху масата и стойката. Създаваше се забележително впечатление за истинска разтворена книга.
— Митове за Вечните — произнесе сървърът. — От колектив от триста автори в деветдесет и два тома текст, придружени от деветдесет и девет часа документация на други носители, съставяни от 8045 до 8068 г. Г. Е. Това е най-авторитетното произведение по темата, която днес се изучава много малко, и това е единственото известно копие на Трантор и всъщност на най-важните хиляда свята в Империята.
Лодовик наблюдаваше как от пода се надигна стол, но тъй като нямаше нужда от него, каза му да се прибере. Застана пред книгата и започна да попива материала на висока скорост.
Имаше много информация, която му се стори напълно безполезна, вероятно невярна, легенди и басни, събирани в продължение на хилядолетия. С известен интерес отбеляза, че през последните няколко хилядолетия тези легенди и дори този вид разказване на истории значително са намалели и не само по темата за Вечните: човеците на Трантор и на повечето от най-важните светове просто бяха загубили интерес към измислени истории от всякакъв вид и дори и към най-зрелищните епизоди от историята.
Детството на човечеството бе отминало отдавна. Сега грижите на Имперските култури бяха строго практически.