Хуморът също беше западнал; това откри в един послеслов, добавен от някакъв учен преди няма и петнайсет хиляди години. После изведнъж в малката зала се появи образът запис на самата Хуи Маркин — неподвижен, а в краката й слабо светеше надпис: Откъс от изнесена лекция. Лекцията не е датирана.
— Намери и пусни — нареди Лодовик.
Образът се раздвижи и заговори:
— Упадъкът на хуморът и комедията в митовете и забавленията на модерната Имперска култура изглежда неизбежен за трезвите благородници и Сиви на нашето време. Но отделни меритократи чувстват странна липса в съвременния пълен арсенал на фантастичните изкуства. Всичко бе подчинено на непосредственото и практичното; съвременните хора от управляващите находчиви класи мечтаят по-малко и се смеят по-малко от когато и да било в историята. Това не важи за гражданите, но техният хумор от хиляди години насам остава груба колекция от шеги на тема пол и разкази за сметка на другите класи, проявявяща слабо проникновение и още по-слабо въздействие като сатира. Всичко е подчинено на търсенето на стабилност и комфорт…
Лодовик превъртя напред доста дългата лекция, докато не намери връзката в текста, която търсеше, и своята тема.
— Някои — каза Хуи Маркин — обвиняват за тези интелектуални провали перфидното влияние на мозъчната треска, от която се заразяват почти всички деца в ранна възраст, но която някакси никога не е засягала солидните устои на гражданите повече от едва-едва. Благородниците и меритократите обаче, според някои статистици, очевидно са претърпели значителни загуби на интелектуални способности. Легендите за мъглявите корени на мозъчната треска изобилстват. Най-прочутият мит е за древната война между световете Земя и Солария. Твърди се, че роботите пренасяли тази болест от свят на свят. Някои от тези роботи…
Лодовик се зачуди, че този анализ е бил преценен като продукт на една ексцентрична личност от най-добрите учени на университета. Дори и Хари Селдън не беше сметнал за уместно да погледне колекцията — вероятно поради намесата на Данийл.
Той превъртя напред.
Най-често срещаното обяснение на мозъчната треска във всички тези митове е това за човешката конкуренция при колонизацията на Галактиката. Мозъчната треска би могла да бъде оръжие в една подобна надпревара. Но едно трайно алтернативно обяснение сочи към Вечните, които се борили със слугите на Солария, за да предотвратят отвратително престъпление, подробностите около което след това са били напълно изтрити от всички известни записи. Вечните, твърди се, създали мозъчната треска, за да контролират деструктивния нагон на човечеството, който се изплъзвал от контрола им. Вечните са описвани като безсмъртни човеци, но също и като дълговечни роботи, притежаващи необикновена интелигентност…
Ето пак, помисли си Лодовик. Опитът на роботите да контролират деструктивните тенденции у човека… но какво ли беше това голями престъпление?
Дали беше същото, за което намекваше Данийл, за което се предполагаше, че са го извършили онези роботи, които по-рано не са се съгласили с плановете на Данийл?
Данийл съвсем очевидно беше Вечен, може би Вечният, най-старата мислеща машина в Галактиката…
Най-старият и най-отдаден кукловод.
Лодовик вдигна поглед от проекцията, която четеше, и се опита да открие източника на тази намеса. Думите го разтревожиха; те като че не произлизаха от никое разклонение на неговия разум.
Той си спомни леките докосвания, които беше усетил в умиращия кораб, впечатлението за призрачен разум, заинтересован от положението му. Досега го беше отхвърлял като ефект от повредите, нанесени от неутриното на съзнанието му, но Ян Кансарв не беше открил никакви забележими повреди.
Споменът можеше да бъде повторен съвсем лесно и анализиран. Етикетът Волар или Волдар бе прикачен към тези смътни следи, към тези подсъзнателни докосвания.
Но от тези спомени не можеше да се извлече нищо полезно.
Лодовик поднови основното си издирване и прегледа най-важните томове за по-малко от три часа. Можеше да претърси и попие материала много по-бързо, но екранът в библиотеката беше нагласен за изследователи хора, а не роботи.
Роботите с човешки или превъзхождащ човешкия разум, предполагаше всеки том и всеки документ в библиотеката на Маркин, отдавна бяха престанали да функционират, ако въобще някога бяха съществували.
Лодовик изключи проектора и напусна библиотеката. Докато преминаваше през внушителния вход, пред него се появи образът на Хуи Маркин.
— Вие сте първият посетител от две десетилетия насам — каза му образът. — Моля ви, елате пак.