Лодовик се пресегна и сграбчи лакета на Калусин — съзнаваше, че невежеството му в момента е много опасно. Как така този човек знаеше името му, познаваше природата му, знаеше за връзката му с Данийл и че в момента го грози опасност? Това бе необяснимо.
Калусин изтръгна ръката си от силната механична хватка на Лодовик с изненадваща лекота.
Висок, едър, тъмнокос младеж се показа от един широк вход на магазин, последван от дребничко, тънко девойче с пронизващи очи. Зад тях вътре в самия магазин плаваше товарна платформа, върху която имаше празен сандък, отворен от едната страна. Продавачите явно познаваха едрия младеж и усърдно не обръщаха внимание на ставащото.
Лодовик веднага прецени ситуацията, обърна се и видя, че сега полицията беше блокирала пресечката и от двете страни.
— Влизай в сандъка — нареди Калусин. — Изключи се напълно — никакви следи. Реактивирай се след час.
Лодовик изобщо не се поколеба. Мярна само за миг уплашеното изражение на момичето, когато мина покрай нея и се качи в сандъка. Бран затвори капака и го заключи. Лодовик се намести в тъмното и се подготви да се изключи.
Нямаше избор. Или щеше да попадне в ръцете на Специалните — и кой знае какво щеше да се случи тогава с него?, — или да се предаде на милостта на фигурата със смачканата зелена шапка — не човек, а почти със сигурност робот. В края на краищата той се беше изтръгнал лесно от хватката на Лодовик, при това без очевидна болка или травма. Спътниците му бяха хора менталици. Лодовик можеше само да предполага, че са част от плана на Данийл, може би част от тайната Втора Фондация на Хари Селдън.
Как да е иначе?
Тъкмо след като започна процесът на изключване, Лодовик стигна до друго възможно решение — и усети как то се закача, блокира, разпада се на ненужни фрагменти и безвременният мрак го поглъща.
Мракът го обзе напълно и за неопределен период той престана да мисли и да съществува.
43
Уанда Селдън Палвър почти беше приключила с подреждането на малкия куфар с основни филмокниги, кодирани записи на дискове и кубове и няколко лични вещи още преди Стетин да се върне у дома. Тя срещна разтревожения му поглед, дръзко набърчила чело, а после бутна в куфара и последния предмет — малко цвете играчка.
И твоя багаж съм приготвила — каза му тя.
— Добре. Кога разбра?
— Преди час. Няма да му позволяват да изпраща съобщения. Обадих се в апартамента му в университета, после в библиотеката. Беше оставил съобщение на мъртвец.
— Какво? — дебелите черни вежди на Стетин подскочиха стреснато.
— Съобщение за мен, ако не се обади.
— Но… но той не е мъртъв, ти още не си чула, че…
— Не! — тросна се Уанда, но раменете й се превиха и тя се разплака. Стетин я прегърна. За минута тя се отдаде на емоциите си. После се овладя, дръпна се от гърдите на съпруга си и каза: — Не. Дошли са рано за него — само това знам. Жив е. Процесът ще започне по-рано, отколкото очаквахме.
— По обвинение в измяна?
— Доколкото разбирам, измяна и разпространение на противодържавна дейност — тъкмо обвиненията, които дядо винаги е твърдял, че ще повдигнат срещу него.
— Тогава си права да стягаш багажа. Нямам много за добавяне. — Той отиде до бюрото си, взе два малки пакета и ги натика в джобовете на сакото си. — Трябва да…
— Обадих се където трябва — прекъсна го Уанда. — Отиваме на първата си почивка от години — и двамата, заедно. Никой не знае къде — малък пропуск от наша страна.
— Малко подозрително, не е ли така? — попита Стетин с леко подобие на усмивка.
— Кого го е грижа какво ще заподозрат? Ако започнат да ни търсят, ако нещо се обърка и признаят дядо за виновен, ако предсказанията се окажат неверни, тогава ще разполагаме с няколко допълнителни дни да напуснем Трантор и да започнем всичко отначало.
— Надявам се да не се стига до това.
— Дядо е много уверен. Беше много уверен… не зная как се чувства сега!
— В търбуха на звяра — каза Стетин, щом вратата на апартамента се отвори и те минаха във външния коридор.
— Какво означава това?
— Пандиз. Затвор. Стара затворническа фраза. Дядо ми е прекарал десет години в общински затвор — за незаконно присвояване.
— Никога не си ми го казвал! — слиса се Уанда.
— Откраднал някакви пенсионни фондове на каналджийската гилдия. Ако знаеше, щеше ли да ми повериш счетоводството?
Уанда го плесна по ръката достатъчно силно, за да го заболи, после побягна към асансьорите и движещите се пътеки горе.