— Побързай! — извика му тя. Стетин измънка нещо под носа си, но я последва, както я беше следвал по толкова много различни начини, толкова често преди, осъзнаващ нейния превъзхождащ го инстинкт и странната й способност да прави каквото трябва тъкмо когато трябва.
44
Последният човек, когото бе очаквал Хари, беше първият, който го посети в килията. Линг Чен пристигна нпървата сутрин, след като го арестуваха, придружен от един-единствен слуга лаврентиец.
Според мен е крайно време да поговорим — рече Чен. Прислужникът пое табуретката, предложена от стража, и я постави пред единствената кушетка. Стражът остави вратата леко открехната, но после я затвори по знак на прислужника. Чен седна на табуретката и инстинктивно оправи церемониалните си одежди с. Наистина беше прекрасно да наблюдаваш елегантните маниери и благородното поведение на член на благородническата класа на бароните — благородници, продукт на дълго обучение и хиляди години генетична селекция и може би дори манипулация.
Прислужникът застана непосредствено зад Началника на комисията, от лявата му страна, с безизразно лице.
— Съжалявам, че не проведохме повече дискусии с вас, сир — каза Хари с уважителна усмивка. Беше приседнал на ръба на кушетката, бялата му коса беше разрошена след съня. Раменете го боляха, гърбът му като че беше навързан на възли. Никак не беше спал добре.
— Тук сякаш не се чувствате удобно — каза Чен. — Ще уредя да ви настанят на по-добро място. Понякога спецификата на нашите нареждания се губи из дългите криволици на правосъдието и протокола.
Ако аз бях бунтовник изменник, дръзко бих отклонил предложението ви, сир, но аз съм стар човек, а тази килия действително е нелепа. Можехте да ме държите в моя апартамент в библиотеката. Никъде нямаше да мърдам.
Чен се усмихна.
— Зная, че ме смятате за глупак, Хари Селдън. Не страдам от подобни илюзии относно вас.
— Вие не сте глупак, сир.
Чен едновременно и прие, и отхвърли това, като лекичко вдигна пръст от коляното си и повдигна вежди.
— Почти не ме е грижа за далечното бъдеще, професор Селдън. Интересите ми се простират само до онова, което мога да осъществя, докато съм жив. По ваша преценка това е достатъчно да ме превърне в глупак.
Поне в едно отношение целите ми са същите като вашите. Искам да намаля мизерията сред квадрилионите души, които сега живеят в Империята. Със сигурност за служителите на Империята е абсурдно да се опитват да насочат или контролират подобно богатство от варианти, подобно огромно население, както вие се надявате да предсказвате ходовете и бъдещето им.
Ако това целеше да създаде някаква връзка помежду им, да направи Чен по-мил на Хари, то не успя. Хари кимна учтиво — нищо повече.
С тази цел аз съм се ангажирал с ред дребни препирни, свързани с императора и неговите най-амбициозни поддръжници… и подмазвачи.
Хари слушаше напрегнато. Приглади коса назад с длан, без да откъсва очи от очите на Чен.
— В момента съм ангажиран в деликатна фаза на подобен конфликт. Може би вие наричате това Пиково време.
— Влиянието на Пиковите времена далеч надхвърля маловажните моменти в личните спорове — каза Хари и осъзна, че звучи като жрец на някоя религия. Е, може би беше такъв.
— Това надали е личен спор. В двореца има хора, които се надяват да разцепят властта на Комисията и да внедрят свои собствени команди в дългите вериги, простиращи се от Трантор до най-далечната провинция, обикаляща около най-далечната звезда.
— Нищо чудно — отбеляза Хари. — Винаги е било така. Част от държавническото изкуство.
— Да, но сега е много опасно. Пак го оставих да се развихри, един точно определен индивид…
— Фарад Синтер — вметна Хари.
Чен кимна.
— Може да ме смятате за лицемер, Хари, и ще сте съвсем прав, но съм дошъл да ви моля за съвет.
Хари потисна тържествуващата усмивка, която заплашваше да се появи на устните му. Понякога арогантността беше най-лошият враг на Хари — а Линг Чен, каквито и недостатъци да имаше, никога не беше просто арогантен.
— Нямам достъп до моята апаратура. Всякакъв ппсихоисторически съвет, който бих могъл да дам, се налага да бъде в ограничен мащаб и вероятно ще е крайно неточен.
— Може би. Вие твърдите, че след петстотин години Трантор ще бъде в развалини. Впечатляващо и, разбира се, неприятно твърдение. Впечатлили сте някои императори със средствата, използвани от вас, за да го оправдаете. Ако за момент допусна, че може и да сте прав…
— Благодаря — вметна Хари.
Чен присви устни и примижа, като че му се спеше.
— Просто допускам подобна възможност за момента. Любопитен съм аз изпъквам ли в този крах? Дали действията ми от тази година или от следващата, бъдещето, миналото улесняват този ужасен упадък?