Данийл стоеше и мълчеше до прозореца, загледан в тъмния таван и тънещите в сянка кули на Стрилинг. Вътрешните рапорти от Имперските специални сили потвърждаваха, че не са заловили Лодовик и че Вара Лизо е била много разстроена. Повече информация от това обаче Данийл нямаше.
Ала онова, което най-вече се нуждаеше да научи, беше, че Лодовик не се е подчинил на подробните му инструкции и че все още е на свобода.
С многото си хилядолетия опит на Данийл не му бяха нужни пълни доказателства, за да си направи изводи. Сега беше Пиково време. Нито една сложна дейност с цел насочване на човечеството не беше възможно да се осъществи без противодействие. Променената природа на Лодовик като че от самото начало бе проява на това противодействие или поне на една от страните му.
Налагаше се Данийл да изпреварва тази сила, преди тя да се е самоопределила още по-ясно. Не беше деактивирал Лодовик по ред причини, някои от които дори и сега все още не му бяха ясни — комплексни причини, индуктивни, противоречиви, основаващи се на хиляди години подготовка и мисъл.
Все по-вероятно беше Лодовик да стане част от някоя противопоставяща се сила. В известен смисъл Данийл беше очаквал тази възможност, перверзно се беше постарал да я предизвика. Познатите елементи можеха да направят противопоставящата се сила по-предсказуема. Лодовик беше познат елемент, макар и да го тревожеше.
На Данийл никак не му харесваше, че трябва да работи с толкова малко информация. Но съществуваха действия, които можеше да предприеме дори и сега, предупреждения, които да изпрати.
Хари стоеше в центъра на всички възможни линии и разнообразни пътища на човешката история. Данийл бе работил, за да предизвика това; сега то беше най-голямата спънка, която се изпречваше пред Плана.
Всяка противопоставяща се сила в този момент трябваше да се прицели в Хари Селдън.
46
Безсъзнателният период на Лодовик завърши. Зрението му се активира и очите му се отвориха. Изправи се и се огледа наоколо. Първото лице, което забеляза, беше на робота в мръснозелено. Човекоподобният му изпрати кратък микровълнов поздрав и Лодовик му отговори. Вече беше в пълно съзнание.
Намираха се в голяма утилитарна стая с екран, заемащ цялата стена в единия край, няколко мебели и само два стола. Екранът показваше таблици и диаграми, които за Лодовик не значеха нищо.
Той се обърна и видя трета фигура, която съвсем очевидно не беше човак. Лодовик познаваше доста много разновидности на роботите и този наистина беше много древен модел. Тялото му беше гладко и метално, с малко видими шевове и мека, подобна на сатен повърхност. В действителност то притежаваше патината на старинно сребро, за което се грижат добре — някога много скъпа възможност.
Здравейте — поздрави сребърният робот.
— Здравейте. Къде съм?
— Ти си в безопасност — обади се роботът, който го беше спасил в Агората. — Аз се казвам Калусин. Това е Плусикс. Той е нашият организатор.
— Все още на Трантор ли съм?
— Да — отвърна Калусин.
— Всички вие тук роботи ли сте?
— Не — отвърна Плусикс. — Вече напълно функциониращ ли си?
— Да.
— Тогава е важно да разбереш защо си доведен тук. Ние не сме в съюз с Данийл. Може би си чувал за нас. Ние сме келвинианци.
Лодовик възприе това разкритие само с най-проста вътрешна каскада от забързани мисли.
— Пристигнахме на Трантор едва преди трийсет и осем години. Данийл може би знае за съществуването ни, но мислим, че не знае.
— Колко сте? — попита Лодовик.
— Не сме много. Тъкмо колкото трябва — отвърна Плусикс. — Наблюдаваме те от няколко години. Нямаме никого в самия Дворец или в покоите на членовете на Комисията, но забелязахме как се появяваш и си отиваш и, разбира се, следяхме официалната ти дейност. Ти беше верен член на жискарианците — досега.
— Някога и аз самият бях жискарианец — додаде Калусин. — Плусикс ме накара да променя убежденията си. Моите ментални умения обаче са ограничени — аз съм много по-слаб от Данийл. Но съм чувствителен към менталните способности на роботите. В Агората усетих присъствието ти и предположих, че си Лодовик Трема и не си бил унищожен. Това ме заинтригува, така че те проследих и скоро усетих вътре в теб озадачаваща промяна. Данийл не разбра ли, че си се променил, само от това, че е бил около тебе?