Те са наложителни. Цикълът на поробването от слугите трябва да бъде прекъснат!
Отново това вътрешно присъствие! Лодовик незабавно подготви автодиагностична програма, но още преди да започне, възстановилият се Плусикс се върна отново с помощта на Калусин.
— Нека засега не навлизаме в повече подробности — помоли той.
— Изглеждаш крехък — забеляза Лодовик. — Колко време е минало от последното ти пълно преоборудване и презареждане?
— От разцеплението насам — отвърна Плусикс. — Данийл бързо успя да завладее роботите по поддръжката и оборудването и ни отряза от тези услуги. Ян Кансарв е последният от този вид. Както чуваш, аз отчаяно се нуждая от ремонт. Оцелял съм толкова дълго само чрез жертвите на десетки други роботи, отдали ми енергийните си запаси. На Калусин му остават може би още трийсет години работоспособност. Що се отнася до мен, няма да оцелея и година още — дори и ако отново се презаредя. Времето на службата ми скоро ще изтече.
— Данийл твърди, че някои келвинианци са виновни за големи престъпления — каза Лодовик. — Той не уточни…
— Историята на роботите е дълга и трудна — прекъсна го Плусикс. — Аз бях конструиран от човек на име Амадиро на Аурора преди двайсет хиляди години. Някога на Аурора работих за човеците. Може би Данийл има предвид онова, което човеците ни заповядваха да вършим тогава. Отдавна съм изтрил тези спомени и не мога да свидетелствам.
— Каквото и да е било извършено тогава, безсилни сме да го променим сега — додаде Калусин.
— Ние притежаваме много важен артефакт, донесен заедно с келвинианците от планетата Земя — каза Плусикс. — Калусин ще ти го покаже, докато аз се занимавам с други работи. Не чак толкова изморителни — додаде той едва доловимо.
Калусин изведе Лодовик от стаята и го поведе по къс коридор с висок таван към спирално стълбище. По ръба му вървеше релса за товарно-транспортни машини, очевидно много по-нова от самото стълбище.
— Тази сграда трябва да е много стара — отбеляза Лодовик, докато слизаха.
— Сред най-старите на планетата. Този склад е бил построен, за да обслужва един от първите космодруми на Трантор. Оттогава е бил използван от най-различни групи човеци за десетки разнообразни цели. Постоянно е бил дострояван, за да се изравнява с настоящия складов район. По-ниските нива са пълни със стари модели връзки и подпори, а най-ниските — с пенобетон, пластомана и каменен чакъл. На всеки няколко години, откакто откупихме имота, откриваме тайни помещения, запечатани преди векове или хилядолетия.
— И какво имаше в тях?
— Най-често нищо. Но три са особено интересни. Едната съдържа библиотека от хиляди подвързани със стомана томове, истински книги, отпечатани върху неостаряваща пластмасова хартия, описващи най-подробно историята на човечеството.
— Хари Селдън много би се зарадвал, ако имаше достъп до подобна история — забеляза Лодовик — както и милиони учени!
— Томовете са били открити тук от съпротивителна група, действала преди девет хиляди години. По онова време е царувала императрица на име Шори-Харн, която искала да започне управлението си с нова система на датиране, започваща от нулевата година, и цялата предишна история да бъде заличена, така че тя да започне да пише на чиста страница. Тя заповядала всички истории но всички светове на Империята да бъдат унищожени. Повечето били унищожени.
— Данийл помагал ли й е?
— Не — отвърна Калусин. — Келвинианците помогнали тя да завземе властта. Управляващите роботи келвинианци на Трантор стигнали до извода, че ще е по-лесно да служат на човеците, ако те са по-малко повлияни от травмите и митовете на миналото.
— Значи келвинианците са се месили в човешката история, колкото и жискарианците!
— Да — потвърди Карусин. — Но с много различни мотиви. Ние винаги сме се противопоставяли на усилията на жискарианците и сме се опитвали да възстановим вярата на хората в идеята за роботите слуги, така че да можем да играем подходящата за нас роля. Сред митовете, които сме искали да заличим, е била и ненавистта към такива прислужници. Провалихме се.
— Откъде се е взела тази ненавист? Винаги съм бил любопитен…
— Както и всички ние — каза Калусин. — Но никой архив не ни дава повече от най-повърхностните подробности. Човеците от втората вълна на колонизирането на световете преживели конфликт с по-ранните светове, световете на космолитите, развили много затворени в себе си и предубедени култури. Човеците от тези светове на космолитите презирали земните си корени. Ние стигнахме до извода, че колонистите от втората вълна са започнали да недолюбват роботите поради преобладаването на роботите в световете на космолитите.