Двамата отдавна бяха слезли далеч под нивото на всякакво функциониращо осветление и си проправяха път в мрака, водени от инфрачервените си сензори.
— Историите са били написани от новите колонисти, не от космолитите. Те не са знаели нищо за дейността на космолитите и изобщо не ги е било грижа за тях. Във всичките хиляди томове роботите са споменати само няколко пъти.
— Необикновено! — възкликна Лодовик. — Какво още сте намерили тук?
Помещение, пълно със симулирани исторически личности или симове, запазени в много древни модели запаметяващи устройства. Отначало си помислихме, че те могат да бъдат мощни оръдия в нашата борба срещу Данийл, тъй като съдържат човешки типове, които биха могли да създават много неприятности. Макар и да не можехме да предскажем крайния ефект, освободихме някои от тези симове на транторския черен пазар, откъдето те стигнаха до лабораториите на самия Хари Селдън.
Лодовик усети леко вълнение при тези думи, но то бързо премина.
— И какво стана с тях?
— Не сме сигурни. Данийл никога не е сметнал за уместно да ни информира. След като изпразнихме това помещение, почистихме го и го подготвихме, ние пазим там нашия собствен артефакт. — Калусин спря. — Това е помещението — обяви той и прокара ръка по един шев в стената до стълбището.
Със скърцащо стенание се отвори врата. Зад нея имаше сумрачна стаичка с по-малко от пет метра дължина и ширина. В средата се издигаше прозрачен постамент, а върху този постамент лежеше блещукаща метална глава.
Калусин нареди на осветлението да стане по-ярко. Главата беше на робот от най-старите, не човекоподобен, малко по-груб от Плусикс. Малък енергиен източник колкото касета за филмокнига бе поставена от едната й страна. Лодовик пристъпи напред и се наведе да я разгледа.
— Някога този робот е бил влиятелен спътник на самия Данийл — каза Калусин, обикаляйки около постамента. — Много е стар и вече не функционира. Мозъкът му изгорял още във времената на началото, не знаем по каква причина. Данйил пази толкова много неща в тайна. Но паметта му е почти непокътната и при достатъчно внимание достъпна.
— Това е главата на Р. Жискар Ревентлов? — попита Лодовик и отново усети странно раздвижване, дори и смътно чувство на отвращение, много нехарактерно за робот.
— Да — отвърна Калусин. — Роботът, който научил останалите роботи на ужасяващия Закон на Зерот и на това, как да се намесват в съзнанието на човешките същества. Началото на този ужасен вирус сред роботите — стремежът да се месят в човешката история.
Калусин протегна ръце и докосна страните на металната глава със смътно хуманоидни, безизразни черти.
— Плусикс желае ти да преживееш спомените на тази глава, за да разбереш защо се противопоставяме на Данийл.
— Благодаря — отвърна Лодовик и Калусин нагласи всичко.
47
Уанда смаяно се взираше във високия, достоен възрастен мъж, застанал пред нея, сякаш беше призрак. Беше влязъл без предупреждение и без да задейства алармата. Стетин излезе от задната спалня на мъничкия апартамент, който бяха наели. Стискаше в едната си ръка малка мръсна кърпа. Тъкмо смяташе да се оплаче от трудностите, с които се сблъскваха дълбоко в Района на водните машини в Сектора Пешдан, когато и той забеляза мъжа.
Кой е този? — попита той Уанда.
— Казва, че познава дядо — отвърна Уанда. Човекът кимна на Стетин за поздрав.
— Кой си ти? — попита Стетин и отново започна да подсушава косата си.
— Някога ме знаеха като Демерзел — отвърна мъжът. — От онези далечни времена насам, когато бях Първи министър, живея като отшелник.
— То е ясно — каза Стетин. — Какво търсиш тук? И как разбра…?
Уанда лекичко настъпи мъжа си по голото ходило.
— Ох. — Стетин реши, че ще е най-добре да остави жена си да говори.
— Нещо в тебе се е променило — отбеляза тя.
— Вече не съм млад — отвърна Демерзел.
— Не… Нещо в осанката ти.
За Стетин и Уанда това беше кодова дума, която означаваше, че според Уанда Стетин трябва да прегледа посетителя, като използва собствените си умения. Стетин вече го беше направил и не беше забелязал нищо необичайно. Сега се съсредоточи, сондира малко по-надълбоко и откри… много ефективен и почти неоткриваем щит.
Нашите дарби са малко странни, не смятате ли? — попита Демерзел, като кимна в знак, че е усетил сондата на Стетин. — От дълго време ги имам.