В друг век и по друго време, отдавна забравено, щяха да нарекат Клиа Асгар романтичка, идеалистка. В Дал през година 12067 Г. Е. я смятаха просто за твърдоглаво, но наивно шестнайсетгодишно момиче. Баща й й го казваше винаги, когато беше достатъчно трезвен, че изобщо да е способен да говори.
Клиа беше благодарна за дребни услуги. Баща й не беше нито груб, нито с големи изисквания. Когато беше трезвен, се грижеше сам за малкото си нужди и я оставяше да прави каквото си иска: да работи на черния пазар, да пренася контрабанда външни луксозни стоки за недотам почтените (и потискани от Империята) елементи сред безработните… Каквото и да е, за да оцелее. Двамата дори рядко се виждаха и от две години не живееха в един и същи апартамент. Не и след онази караница и онова, което бе направила от гняв.
Днес тя стоеше на булеварда над Пазара на дистрибуторите — най-вехтия и окаян търговски район в Дал — и чакаше някакъв непознат, облечен в мръснозелено, да вземе един пакет. В разчертаното на квадрати от купола горе небе големи трепкащи празнини хвърляха сенки върху тълпите, които ставаха все по-рехави с наближаването на края на първата работна смяна. Мъже и жени пазаруваха за оскъдната си вечеря по-често на бартер, отколкото срещу кредити. Дал развиваше своя собствена икономика; след петдесет години, помисли си Клиа, секторът можеше да добие независимост, като изтласка слабата и разклатена икономика, крепена от двореца, и я замени с нещо по-фундаментално и родно. Но и това не беше повече от мечта…
В покрайнините на пазара стояха имперските търговски наблюдатели — мъже и жени, които с очи и камери постоянно наблюдаваха и снимаха тълпите. Що се отнася до парите и политическия надзор, изобретателността процъфтяваше, но във всяко друго начинание, мислеше си Клиа, Трантор бе интелектуално банкрутирал.
Забеляза един мъж, отговарящ на описанието, да стои между двама от вездесъщите търговски наблюдатели. Беше облечен в торбест, прашен зелен костюм и наметало. Наблюдателите като че ли бяха готови да не му обръщат внимание, както не бяха обърнали внимание и на Клиа, когато тя влезе в пазара. Тя гледаше, присвила очи, и се чудеше дали ги е подкупил или разполага с други, по-обикновени начини да не привлича внимание.
Ако беше способен на онова, на което беше способна тя, то беше човек, с когото трябва да се съобразява, може би и да привлече като партньор в бизнеса — освен ако уменията му не бяха по-големи от нейните. В този случай трябваше с всички сили да го отбягва. Но Клиа никога досега не бе срещала никого, който да е по-силен от нея.
Вдигна едната си ръка, както я бяха инструктирали. Той я забеляза бързо и се отправи към нея с лека, почти префърцунена походка.
Срещнаха се на стълбите, водещи от булеварда към пазара и стоянката на такситата. Отблизо мъжът в мръснозелено имаше обикновено, с нищо незабележително лице. Тънкият неубедителен мустак не го разкрасяваше особено. Клиа имаше достатъчно конвенционален вкус, за да й харесва хубавият мъжки мустак; този ни най-малко не я впечатли.
После той я погледна в очите и се усмихна. Ъгълчетата на мустаците се вдигнаха и зъбите му проблеснаха в бяло иззад гладките бебешки устни.
— Ти имаш онова, от което имам нужда — каза той. Не беше въпрос, а декларация.
— Надявам се. Казаха ми да го донеса.
— Това — посочи й той пакетчето — няма значение. — И все пак той протегна шепа кредити и пое пакета с тънка усмивчица. — Ти си онова, което търся. Хайде да намерим някое по-спокойно местенце и да поговорим.
Клиа предпазливо се дръпна назад. Не се съмняваше, че може сама да се погрижи за себе си — винаги бе успявала. Ала никога не се захващаше с някаква ситуация неподготвена.
— Колко спокойно?
— Колкото да не ни се налага да слушаме шума от улицата. — И той вдигна ръцете си с вдървени пръсти.
Около пазара нямаше много такива места. Отдалечиха се няколко улици по-нататък и намериха малка сергия за кокосов сладолед. Той й купи червен кокосов сладолед и тя го прие, въпреки че мразеше популярния далитски деликатес. На себе си купи малък тъмен стимулк и го заблиза с тихо достойнство, щом се настаниха на малка триъгълна масичка.
Квадратът небе над тях така почерня, че тя едва различаваше лицето му. Устните му около стимулка сякаш светеха.
— Търся млади мъже и жени, които страстно желаят да видят и други части на Трантор — рече мъжът.
Клиа се намръщи.
— Толкова пъти са се опитвали да ме вербуват, че ми стига за цял живот — и понечи да стане.
Мъжът се пресегна и я хвана за лакета. Без думи тя се опита да го принуди да я пусне.