— Може би е редно да се отнасяте с дъртак като мен по-внимателно — предложи той и избухна в буен смях — кикот, дюдюкане, шумно вдъхване, после пак смях. Смехът рязко секна и той викна:
— Не пускайте призраците в монашеската ми килия, проклети да сте!
Стражите се втренчиха в него, после се спогледаха.
Минаха часове, преди да го върнат обратно в килията. Никога не му обясниха как автоматът се е вмъкнал там.
Жана и Волтер, възкресените „симове“ или симулирани разуми, моделирани по изгубени исторически фигури, му бяха причинили толкова неприятности и му бяха дали толкова много информация — преди десетилетия, когато той бе в разцвета на зрялата си младост, Първи министър на империята, а Дорс постоянно бе до него.
Хари ги беше забравил, но сега поне Жана се беше върнала и беше проникнала в затворническата му килия чрез този механизъм, като бе успяла да измами всички охранителни системи. Беше решила да не тръгва с меми-умивете да изследва Галактиката…
Ами Волтер? Какви още неприятности биха могли да причинят поотделно или заедно с древната си надареност и способност да проникват в машините, комуникациите и изчислителните системи на Трантор и да ги препрограмират?
Без съмнение те бяха извън неговия контрол. А щом Жана бе на страната на Хари, то на чия страна беше Волтер? През по-голямата част от кариерата си те със сигурност бяха представяли противоположни гледни точки…
Но поне някой от миналото все още беше около него, беше проявил загриженост за него! Нямаше си Дорс, нито Райх, нито Юго… нито Данийл…
Странно, но колкото повече си мислеше за посещението, толкова по-малко неспокоен се чувстваше. Изминаха часове, и той изпадна в дълбока, спокойна дрямка като докоснат от нещо дълбоко убедено и спокойно.
49
Лодовик пое главата на Р. Жискар Ревентлов и остана неподвижен няколко минути, потънал в дълбоко осмисляне на онова, което бе попил, унесен в размисъл. Той постави внимателно главата на постамента.
Калусин пазеше почтително мълчание.
Лодовик се обърна към човекоподобния келвинианец.
Много трудно време беше — каза той. — Човеците като че бяха решили да се унищожат взаимно. Соларианците и аврорианците — космолитите — бяха много трудни култури.
— Всички човеци създават сериозни трудности — каза Калусин. — Никога не е лесно да им служиш.
— Не е — съгласи се Лодовик. — Но да поемеш отговорността за унищожаването на един цял свят — родния свят на човечеството, както е направил Жискар… Да вкараш човешката история в предполагаемо благоприятен курс… Това е необикновено.
— Малко роботи, неизкривени от човешките предразсъдъци и неподходящото програмиране, биха направили подобно нещо.
— Ти вярваш, че Жискар е оперирал по неподходящ начин?
— Не е ли очевидно? — попита Калусин.
— Но робот, чиито основни инструкции са толкова тежко повредени, би трябвало да се изключи, да стане напълно неактивен.
— Ти не си се изключил — отбеляза сухо Калусин.
— При мен тези ограничения са премахнати, а при Жискар — не. Освен това аз не съм извършил такива престъпления!
— Наистина. И затова Жискар е престанал да функционира.
— Но не и преди да задейства всички тези събития, тези тенденции!
Калусин кимна.
— Явно ние притежаваме повече свобода на действие, отколкото е влизало в сметките на онези, които са ни проектирали.
— Човеците си мислеха, че са се отървали от нас. Но те не можеха да унищожат всички светове, където роботите все още съществуваха — и където се е разраснал вирусът на Жискар. Нито пък очевидно всички човеци са били съгласни роботите да се унищожат.
— Имаше и други фактори, други събития — поясни Калусин. — Плусикс си спомня малко неща, но и това, че роботите са знаели що е грях.
Лодовик спря да съзерцава сребристата глава и се обърна към Калусин — и отново почувства онзи неуместен резонанс, който не можеше да проследи.
— Като са се стремяли да ограничат човешката свобода — предположи той.
— Не — възрази Калусин. — Това доведе до разцеплението между жискарианците и келвинианците. Онези, които се отцепиха от фракцията на Данийл, изпълняваха инструкции, зададени още преди векове от човеците на Аврора. Какви са били тези инструкции…
Думата или името, прикрепено към резонанса, изведнъж се изясни. Не Волдар, а Волтер. Човешка личност с подобни на човешките спомени. Затова те са си отмъстили на тези като вас на Трантор! Тъкмо това мразеха меми-умовете. Плувах с тях през космоса, изминах светлинни години през последните остатъци от червееви тунели, изоставени от човечеството… Тъкмо затова те си отмъстиха на тези като вас на Трантор!