Образи, сравнения заприиждаха неканени.
— Огромен пожар, вихри, изтребление — каза Лодовик и потръпна от човешко — не негово — чувство на гняв. Потръпна и от завръщането на повредата, която никога не го оставяше намира достатъчно дълго да се наслаждава на стабилност. — Служещи на човечеството, но не и на справедливостта. Прериен пожар.
Калусин го изгледа любопитно.
— Знаеш за тези събития? Плусикс никога не ми ги е разкривал.
Лодовик поклати глава.
— Онова, което току-що казах, ме озадачава. Не зная откъде дойдоха тези думи.
— Може би излагането на тези истории, тези спомени…
— Може би. Те ме безпокоят и ми дават информация. Трябва да се върнем при Плусикс. Сега съм далеч по-любопитен какви са неговите планове и как ще действаме.
Те напуснаха хранилището, където се пазеше главата на Жискар, и се изкачиха по спиралното стълбище на горното ниво на склада.
50
Морс Планч бе повикан от добре уредената си килия недалеч от личния кабинет на Фарад Синтер. Стражът, който дойде да го доведе, беше от чисто гражданско потекло, силен, не задаващ въпроси и сдържан.
Как е Фарад Синтер днес? — попита Планч.
Никакъв отговор.
— А ти? Добре ли си? — Планч вдигна вежди въпросително и съчувстващо.
Кимване.
— Самият аз съм малко изнервен. Нали разбираш, този Синтер е толкова ужасен човек до мозъка на костите си, че…
Предупредителна бръчка.
— Да, но за разлика от тебе аз искам да си навлека гнева му. Рано или късно той ще ме убие, или пък онова, което е направил, ще доведе до смъртта ми — в това изобщо не се съмнявам. Той вони на смърт и поквара. Той представлява най-лошото, което Империята би могла да призове в днешно време…
Стражът поклати глава в знак на възражение, пристъпи и отвори вратата на новия Началник на Комисията по обща безопасност. Морс Планч затвори очи, пое си дъх шумно и дълбоко и влезе.
— Добре дошъл — поздрави го Синтер. Изправи се, облечен в новите си одежди — още по-великолепни (и много по-безвкусни) от тези на Линг Чен. Шивачът му, дребен лаврентиец с угрижено лице, вероятно нов в двореца, отстъпи назад и скръсти ръце, докато новият господар се радваше на недовършената му работа и бавеше завършването й.
— Морс Планч, убеден съм, че ще се зарадвате, като разберете, че хванахме робот. Всъщност го намери Вара Лизо и той не избяга.
Дребничката, напрегната и крайно смущаваща жена почти беше успяла да се скрие зад Синтер, но сега се поклони в знак на признателност. Но не изглеждаше щастлива.
Небеса, колко е грозна — помисли си Планч и в същото време му дожаля за нея. После тя погледна право в него, примижа с едно око и жалостта замръзна в жилите му.
— Роботи може да има навсякъде, както подозирах, теоретизирах и както ти откри, Морс. — Синтер отново се предостави на шивача — отпусна ръце и застана неподвижно. — Разкажи на нашия свидетел какво откри, Вара.
— Беше стар робот — промълви Вара задъхано. — Човекоподобен, в ужасно състояние, бродещ из тъмните места на общините, жалък…
— Но робот — прекъсна я Синтер. — Първият, открит в каквото и да било работещо състояние от хиляди години. Представи си! Оцелявал е като плъх през всички тези години.
— Умът му е слаб — тихо отбеляза Вара. — Енергийните му запаси са много намалели. Няма да оцелее дълго.
— Тази вечер ще го отведем при императора, а после, утре, ще настоявам разговорът ми с Хари Селдън да стане по-скоро. Моите източници ми казват, че Чен е готов да се предаде и да сключи сделка със Селдън — какъв страхливец! Предател! Това доказателство заедно с твоя запис би трябвало да убеди и най-закоравелия скептик. Линг Чен се надяваше да ме унищожи. Скоро ще разполагам с повече власт от всичките надути барони от Комисията за обществена безопасност, взети заедно — и тъкмо навреме, за да се спасим всички ние от това, тези машини да ни поробят.
Планч стоеше пред него със скръстени ръце и наведена глава и мълчеше.
Синтер го погледна ядосано.
— Тази новина не те ли радва? Би трябвало да си във възторг. Това означава, че официално ще опростят твоите простъпки. Ти се оказа неоценим.
— Но не сме открили Лодовик Трема — прошепна Лизо едва чуто.
— Дай ни време! — тросна се Синтер. — Ще ги намерим всичките. А сега… нека доведем тук машината!
— Не бива да я изтощаваш — каза Лизо, сякаш й беше жал за робота.
— Оцелял е хиляди години — рече безгрижно невъзмутимият Синтер. — Ще оцелее още няколко седмици, а на мен толкова ми трябват.