За първи свой гост той бе поканил самия Линг Чен и кльощавият корав старец — по-млад, отколкото изглеждаше, но може би дори още по-жлъчен — бе пристигнал с двама прислужници и без никаква охрана. Чен бе изчакал търпеливо в преддверието, изтърпявайки праха и шумотевицата от ремонта.
Синтер най-накрая бе благоволил да се срещне с него в главната канцелария на новия щаб, заобиколен от сандъци с мебели и техника. Чен подари на новоназначения Началник на комисия кутия с редки кристали от Хама — деликатесите, които никога не се разтваряха и никога не губеха цветния си аромат или вкус, нито пък леко успокоителния си ефект.
Честито — и Чен се поклони официално.
Синтер изсумтя и прие кутията с крива усмивчица.
— Вие сте много любезен, сир — рече той и върна поклона.
— Хайде, Синтер, ние сме равни и няма нужда да прибягваме към титли — каза Чен. Очите на Синтер се разшириха, щом чу уважителния му тон. — С нетърпение очаквам да проведем тук толкова много полезни разговори.
— Както и аз. — Синтер се изправи в усилие да наподоби сдържаната, неизискваща никакви усилия грация на Чен. Липсваше му старото аристократично възпитание, но поне можеше да опита, дори и в този миг на триумф. — За мен е чест, че вие сте тук. Можете да ме научите на много неща.
— Може би — Чен се огледа наоколо с пронизващите си тъмни очи. — Императорът идвал ли е вече на посещение?
Синтер вдигна ръка, като че искаше да подчертае нещо.
— Все още не, макар че ще бъде тук не след дълго. Имаме да обсъждаме въпрос от взаимен интерес и да му представим едно изумително ново доказателство.
— Заинтригуван съм да чуя, че в нашата Империя все още съществува нещо изумително.
Синтер за миг се обърка как да реагира на това изтъркано клише. Той поне винаги беше гледал на живота с някакъв горчив ентусиазъм и като че никога нищо не го изненадваше, освен може би когато нещо се объркаше.
— Това… ще има да изумява.
Император Клаюс влезе без церемонии, придружен от трима стражи и увиснал над него личен щит-проектор, най-силния възможен. Той отправи кратък поздрав към Синтер и се обърна към Чен.
— Началник, днес аз преставам да бъда ваше творение — каза той. Раменете му трепнаха нервно, той издаде предизвикателно челюст и очите му блеснаха. — Вие компрометирахте безопасността на Империята и аз ще се погрижа Началник на комисия Синтер да оправи положението.
Чен прие сериозен израз и отвърна с кимване на това жестоко смъмряне, но, разбира се, не се поколеба, не трепна, не помоли да му обяснят какъв пропуск е допуснал в задълженията си.
— Поставих се под официалната закрила на Комисията за обща сигурност. Синтер се прояви като много способен да ме опази жив.
— Наистина — отвърна Чен и се обърна към Синтер с възхитена усмивка. — Надявам се да поправя всякакви грешки, допуснати от моята Комисия с ваша помощ, Началник Синтер.
— Да — отвърна Синтер, несигурен кой в момента изяжда другия. Този мъж неспособен ли е на емоции?
— Покажи му, Синтер — Императорът отстъпи крачка назад. Дългата му мантия се влачеше по пода.
Голямо конте е този, помисли си Синтер; поне не беше с онези абсурдни обувки с платформи, към които беше така привързан преди месеци.
— Да, ваше височество — прошепна Синтер в ухото на новия си секретар, дребен жилав лаврентиец с провиснала черна коса. Лаврентиецът се отдалечи с преувеличена официалност като детска кукла и мина през наполовина разтворените тъмнозелени завеси.
Погледът на Чен обходи древния полиран под, също тъмнозелен, със златни заврънтулки. Баща му някога държеше много трофеи в същата тази зала, преди Синтер да я присвои — трофеи, получени в служба на Империята. Поради класовата си принадлежност на Чен старши му беше забранено да се присъедини към меритокрацията, но много меритократски гилдии го бяха удостоили с почетно членство и похвали. Сега… всички тези признания за постиженията на баща му бяха премахнати, скрити на сигурно място, надяваше се.
— Забравени.
Чен вдигна поглед и видя Морс Планч. Лицето му се вцепени почти незабележимо.
— Вашият служител — Синтер застана между двамата, като че Чен можеше да удари другия в гнева си. — Вие тайно сте го изпратили да търси нещастния Лодовик Трема.
Чен нито потвърди, нито отрече обвинението на Синтер. Наистина това не влизаше в работата на Синтер, макар че императорът…
— Възхищавах се на Трема — каза императорът. — Човек със стил, мислех си. Грозен, но способен.
— Човек, криещ много изненади — додаде Синтер. — Планч, ще ви оставя да пуснете кадрите, които сте заснели на Мадер Лос само преди седмици…