С нещастен вид, като избягваше да погледне Чен в очите, Морс Планч пристъпи напред и пръстите му заиграха по малкото издигнато табло върху бюрото на новия Началник на комисия. Образът оживя.
Кадрите се редуваха. Планч отстъпи възможно най-назад, без да привлича внимание върху себе си, и скръсти ръце.
— Трема не е мъртъв — заяви тържествуващо Синтер. — Нито пък е човек.
— Тук ли е? — попита Чен. Бузите и вратът му бяха напрегнати. Отпусна единия си юмрук.
— Все още не. Сигурен съм, че е на Трантор, но вероятно е променил външния си вид. Той е робот. Един от многото, може би милиони. Този, другият, високият робот — той е най-старият мислещ механизъм в Галактиката — Вечен. Според мен е заемал висок пост. Може би той е вдъхновил бунта на автоматите, който замалко не обрече Империята на гибел. И… той може би е баснословният Даний.
— Демерзел, както разбирам — смънка Чен.
Синтер го погледна доста изненадано.
— Все още не съм убеден, но това определено е възможно.
— Спомняте си какво стана с Джоранум — каза меко Чен.
— Да. Но той е нямал доказателства.
— Предполагам, че записът е проверен за автентичност — каза Чен.
— От най-големите авторитети на Трантор.
— Истински е, Чен — обади се Клаюс малко пискливо. — Как си посмял всичко това да продължава незабелязано! Заговор на машини… Вековен! А сега…
Женският робот влезе — ходеше съвсем самостоятелно, обкръжен от четирима стражи. Крайниците му бяха износени, плътта висеше на парцали по ръцете и около врата му, долната му челюст беше увиснала тревожно и заплашваше да оголи орбитата на едното око. Това беше страховито привидение, приличащо повече на ходещ труп, отколкото на машина.
Чен го гледаше едновременно с тревога и с искрена жалост. Никога преди не беше виждал функциониращ робот — освен ако не повярваше на Синтер, — макар и някога тайно да беше посетил древната, нефункционираща машина, пазена от микогенийците.
— А сега настоявам да предадеш контрола над процеса на Хари Селдън на Комисията за обща сигурност — каза Синтер. Прибързваше.
— Не виждам защо — отвърна спокойно Чен и отклони поглед от отвратителната машина.
— Този робот някога му е служел за съпруга — каза Синтер.
Императорът не можеше да откъсне очи от робота. Те блестяха — личеше си, че размишлява.
— Тигрицата, Дорс Венабили! — възкликна Синтер. — Заподозряна, че е робот още преди десетилетия, но кой знае защо никога не са я изследвали напълно. Селдън е съществена част от този роботски заговор. Той е подставено лице на Вечните.
— Да, добре, той е изправен пред съда — каза тихо Чен, притворил тежко очи. — Можете сам да го разпитате и да решите справедливо съдбата му.
Ноздрите на Синтер затрептяха, докато наблюдаваше това вбесяващо спокойно изпълнение.
— Имам пълното намерение — заяви той. В гласа му се промъкна малко достойнство, породено от честен триумф.
— Имате ли доказателства за всички тези връзки? — попита Чен.
— Имам ли нужда от повече доказателства от тези, с които вече разполагам? Запис на невъзможната среща между мъртвец и мъж на хиляди години… Робот, когато се предполага, че функциониращи роботи вече няма, при това човекоподобен! Имам всичко, което ми е нужно, Чен, и вие го знаете — гласът на Синтер се извиси до дрезгав тенор.
— Добре — каза Чен. — Изиграйте си картите. Разпитайте Селдън, щом искате. Но ние спазваме правилата. Само това ми е останало в тази Империя. Честта и достойнството отдавна са избягали оттук — и той погледна Клаюс. — Винаги съм бил ваш верен слуга, ваше височество. Надявам се Синтер да ви служи също толкова предано.
Клаюс кимна сериозно, но в очите му трепна радост.
Чен се обърна и излезе заедно с прислужниците си. Зад него в дългото, обширно помещение на бившата Зала на заслугите Синтер се разсмя, а смехът му премина в рев.
Морс Планч оброни глава — искаше му се вече да е мъртъв.
По обратния си път през огромната скулптурна форма обратно към превозното си средство, паркирано до официалната магистрала, Линг Чен си позволи да се усмихне за миг. Ала оттук нататък лицето му беше като восъчна маска, бледа и изпита, имитираща поражение.
54
Стражите се върнаха в килията на Хари на сутринта. Той седеше на ръба на кушетката както всяка сутрин, откакто го беше посетил старият автомат — не искаше да спи повече, отколкото беше необходимо. Вече се беше облякъл и измил, а бялата му коса бе пригладена назад и прикрепена с малка игла в малкия кок на учения — меритократски стил, който досега бе избягвал. Но ако Хари защищаваше някоя определена класа след години академизъм и краткия му престой на поста Първи министър, то това бяха меритократите. Също като тях и аз никога не съм имал деца — осинових Райх, отгледах него и внуците си, но никога не съм имал собствени деца… Дорс…