— Пел. Трив — послушно повтори детето. Блис приближи до него и бавно протегна ръце. То я загледа втренчено, после отстъпи крачка назад.
— Спокойно, Фалъм — рече Блис. — Добре, Фалъм. Пипни, Фалъм. Хубаво, Фалъм.
Соларианчето пристъпи към нея и Блис въздъхна с облекчение.
— Добре, Фалъм.
Тя докосна голата му ръчичка, защото то носеше, също както и родителят му, само една дълга отворена отпред роба и набедрена превръзка отдолу. Допирът бе безкрайно нежен. Геянката дръпна ръка, поизчака и отново го докосна гальовно.
Очите на детето се притвориха под въздействието на силния успокоителен ефект от ума й.
Дланите на Блис бавно и внимателно се повдигнаха към рамото на детето, към врата, после под дългата кафява коса — към едно определено място точно зад ушите.
Ръцете й се отпуснаха и тя каза:
— Дяловете все още са малки. Засега краниалната кост не се е очертала. Има само вкоравен слой кожа, който ще се издуе навън и след като те бъдат напълно оформени, ще се преобразува в костно вещество… Което означава, че в сегашния момент детето не може да управлява имението или дори да активира робота. Пел, попитай го на колко години е.
След като си размениха няколко реплики, историкът съобщи;
— Ако добре го разбирам, е на четиринадесет.
— Изглежда на не повече от единадесет — рече Тривайз.
— Дължината на годината, която се използва на този свят — предположи Блис, — може да не съответства напълно на стандартната галактическа. Освен това, допуска се, че космонитите са имали удължен жизнен цикъл, тъй че ако в това отношение приличат на тях, соларианците също може да имат удължен период на развитие. В края на краищата не бива да съдим по годините.
Тривайз нетърпеливо цъкна с език.
— Хайде да престанем с антропологията. За нас е важно да излезем на повърхността, а доколкото си имаме работа с дете, може би просто си пилеем времето без полза. То сигурно не знае пътя нагоре. Едва ли някога се е показвало над земята.
Блис повиши глас:
— Пел!
Пелорат веднага схвана желанието й и последва най-дългият му досега разговор с Фалъм. Накрая той рече:
— Детето знае какво е слънце. Казва, че го е виждало. Мисля, че е виждало и дървета. То обаче не се държи така, сякаш е сигурно какво означава тази дума или поне какво означава думата, която аз използвах…
— Добре, Янов — кимна Тривайз, — но хайде върни се на въпроса.
— Казах на Фалъм, че ако успее да ни изведе на повърхността, това може да ни даде възможност да активираме робота. Казах, че бихме искали да го активираме. Мислиш ли, че наистина ще успеем?
— За него ще се безпокоим по-късно — махна с ръка съветникът. — То рече ли, че ще ни води?
— Да. Помислих, че ще го направи с повече желание, ако му обещая съживяването на робота. Предполагам обаче, че рискуваме да го разочароваме…
— Добре — повтори Тривайз, — хайде да потегляме. Всички обещания ще са безполезни, ако ни спипат под земята.
Пелорат каза нещо на детето, което тръгна, ала после спря неуверено и се обърна към Блис.
Тя протегна ръка и двамата поеха отново — длан в длан.
— Аз съм новият робот — рече геянката с лека усмивка.
— Изглежда доста доволно от това — отбеляза Тривайз.
Фалъм заподскача напред и за миг съветникът се зачуди дали соларианчето е щастливо просто защото Блис се е погрижила за него, дали към този факт се добавя и вълнението, че ще посети повърхността заедно с три нови робота, или пък е развълнувано от възможността да си върне втория родител — Джемби. Не че имаше особено значение — важното бе детето да ги води нагоре.
У него впрочем не се забелязваше никакво колебание. Когато трябваше да избира между различни пътища, то се ориентираше моментално. Дали наистина знаеше къде отива или всичко бе само плод на инфантилна незаинтересованост? Дали просто не играеше някаква игра с неясен завършек? Тривайз обаче предполагаше, че лекото натоварване, което сега усеща, идва най-вероятно от движението нагоре. Детето пък, все тъй самоуверено подскачащо напред, посочи пред себе си и зачурулика.
Съветникът погледна към Пелорат, който се прокашля и рече:
— Мисля, че то каза „врата“.
— Надявам се мисълта ти да е вярна — натърти Тривайз. Фалъм се отскубна от Блис и затича. Посочи един участък от настилката, който изглеждаше малко по-тъмен от съседните нему секции. После стъпи върху него, подскочи няколко пъти, извърна се с явно разочарован вид и заговори пискливо бързо. Блис направи гримаса.
— Ще трябва аз да осигуря захранването. Това ме изтощава.
Лицето й леко порозовя, а светлината стана съвсем мъждива, но една врата се отвори точно пред Фалъм и от задоволство соларианчето се разсмя със звънко сопрано.