Сетне изтърча през вратата и двамата мъже го последваха. Накрая излезе и Блис, и погледна назад точно в момента, когато светлината зад нея угасна и вратата се затвори. Геянката поспря, за да си поеме дъх. Изглеждаше съвсем изтощена.
— Е — рече Пелорат, — излязохме. Къде е корабът?
Всички се спряха, облени от все още ранния здрач. Тривайз измърмори:
— Струва ми се, че беше в тази посока.
— И на мен така ми се струва — каза Блис. — Хайде да вървим — и тя протегна ръка на Фалъм.
Не се чуваше нищо, като се изключат звуците, издавани от вятъра и откъслечните обаждания на животни. По някое време минаха покрай робот, застанал неподвижно близо до дънера на едно дърво с някакъв предмет с неясно предназначение в ръката.
Пелорат пристъпи напред, явно воден от любопитството си, но Тривайз го спря.
— Не е наша работа, Янов. Давай нататък.
Минаха покрай друг робот, паднал встрани от пътя им.
Съветникът се поусмихна:
— Предполагам, че на много километри наоколо е набоклучено с роботи — и добави триумфиращо:
— Аха, ето го и кораба.
На земята близо до „Далечна звезда“ имаше нещо, което наподобяваше въздухоплавателен съд с примитивна конструкция: неикономично, крехко и — на всичкото отгоре — с витло. Недалеч от въздухоплавателния съд, между малката групичка чуждоземци и техния кораб, стояха четири човешки фигури.
— Прекалено късно — прошепна Тривайз. — Много време пропиляхме. Сега какво ще правим?
— Четирима соларианци? — изненада се историкът. — Не може да бъде. Те положително не биха влезли във физически контакт. Не мислите ли, че са холоизображения?
— Съвсем материални са — възрази Блис. — Сигурна съм. Но пък не са соларианци. Няма как да им сбъркам умовете. Това са роботи.
55
— Е, в такъв случай — каза Тривайз — напред! Той отново закрачи спокойно към кораба и другите го последваха.
Пелорат попита почти беззвучно:
— Какво смяташ да правиш?
— Щом са роботи, трябва да се подчиняват на заповедите ни.
Четиримата явно ги изчакваха и когато приближиха, Тривайз също се вгледа по-внимателно в тях.
Да, наистина трябва да бяха роботи. Лицата им, изглеждащи като направени от кожа, подплатена с плът, бяха странно безизразни. Облечени бяха в униформи, които не оставяха непокрит и един квадратен сантиметър, ако се изключи лицето. Дори на ръцете си носеха тънки непрозрачни ръкавици.
Тривайз направи небрежен жест, който без съмнение представляваше безцеремонно нареждане да се дръпнат встрани.
Роботите не помръднаха.
Съветникът тихо рече:
— Кажи им го с думи, Янов. Твърдо.
Пелорат се прокашля и заговори бавно с необичаен баритонов тембър, като ги отпрати с жест настрани също като Тривайз. Резултатът беше, че един от роботите, който бе може би съвсем малко по-висок от останалите, изрече нещо със студен, пронизителен глас.
Пелорат се обърна към Тривайз.
— Мисля, че каза, че ние сме чуждоземци.
— Обясни му, че ние сме хора и трябва да ни се подчиняват.
Внезапно роботът заговори на особен, но разбираем галактически:
— Аз те разбирам, чуждоземецо. Говоря галактически. Ние сме роботи-стражи.
— Тогава си ме чул да казвам, че сме хора и поради това трябва да ни се подчинявате.
— Ние сме програмирани да се подчиняваме единствено на управниците, чуждоземецо. Вие не сте управници, нито сте соларианци. В нормалния момент за свръзка управникът Бандър не отговори и ние дойдохме да разследваме нещата на място. Това е наш дълг. Намираме един космически кораб, който не е произведен на Солария, няколко присъстващи чуждоземци и всички роботи на Бандър дезактивирани. Къде е управникът Бандър?
Тривайз поклати глава и бавно и отчетливо каза:
— Не знаем нищо за това. Нашият корабен компютър не работи добре. Противно на намеренията ни се озовахме близо до тази странна планета. Приземихме се, за да установим къде се намираме. Намерихме всички роботи дезактивирани. Не знаем какво може да се е случило.
— Обяснението не е правдоподобно. Щом всички роботи в имението са дезактивирани и мощността е напълно изключена, управникът Бандър трябва да е мъртъв. Не е логично да се предполага, че по случайно съвпадение той е умрял точно когато вие сте се приземили. Би трябвало да има някаква причинно-следствена връзка между едното и другото.
Целейки да усложни ситуацията и да покаже, че като чужденец не разбира нещата и поради това е невинен, Тривайз възрази:
— Но мощността не е изключена. Ти и другите действате.
— Ние сме роботи-стражи — повтори безизразно стоящият насреща му. — Ние не принадлежим на никой управник. Принадлежим на целия свят. Ние не сме контролирани от никого, а захранвани с ядрена енергия. И аз пак те питам, къде е управникът Бандър?