Загледа се в компютъра с топло чувство на облекчение. Работеше прекрасно. Ако изобщо имаше някаква промяна, тя бе, че е станал още по-отзивчив, а това, което Тривайз пък изпитваше към него, можеше да се опише единствено като любов. В края на краищата, докато държеше дланите му (решително отказваше да си признае, че мисли за тях като за нейните длани), бяха част един от друг, а неговата воля направляваше, контролираше, усещаше и въобще съставляваше елемент от едно по-голямо цяло. Двамата с компютъра сигурно изпитваха, макар и по на дребно (помисли си с внезапно смущение Тривайз), онова, което Гея правеше в несравнимо огромни мащаби.
Недоволно тръсна глава. Не! В техния случай именно той, човекът притежаваше пълния контрол. Компютърът бе нещо, което напълно му се подчиняваше.
Стана и отиде в компактното помещение, съчетаващо кухня и трапезария. Имаше множество най-разнообразни храни в хладилниците и устройства за бързо загряване. Вече бе забелязал, че книгофилмите в стаята му се намират в необходимия ред и бе почти сигурен — не, напълно сигурен — че личната библиотека на Пелорат също е съхранена. Иначе положително щеше да чуе гласа му досега.
Пелорат! Внезапно му хрумна нещо. Надникна в стаята на своя колега.
— Янов, тук има ли място за Блис?
— О, да, достатъчно.
— Мога да пригодя дневната за нейна спалня.
Геянката го изгледа с широко отворени очи.
— Не изпитвам никакво желание за отделна спалня. Съвсем ми е добре да стоя тук с Пел. Предполагам обаче, че мога да използвам другите помещения, когато имам нужда. Например гимнастическата секция.
— Разбира се. Всяко помещение без моята стая.
— Добре. Същото бих предложила, ако аз нагласявах нещата. Естествено, ти пък ще стоиш извън нашата.
— Естествено — съгласи се Тривайз, поглеждайки надолу и забелязвайки, че обувките му пресичат прага. Направи половин стъпка назад и мрачно додаде:
— Това не е апартамент за младоженци, Блис.
— Като имам предвид колко е компактно всичко, бих казала, че е точно такъв, макар Гея да се напъва да го направи поне малко по-широк.
Тривайз се опита да сдържи усмивката си.
— Ще трябва да сте много благоразположени един към друг.
— Благоразположени сме — заяви Пелорат, комуто явно не се нравеше особено предметът на разговора, — но, стари друже, ти наистина би могъл да ни оставиш да се оправяме, както ние си искаме.
— Честно казано, съмнявам се — бавно поклати глава Тривайз. — Съжалявам за натякването, но това наистина не е квартира за младоженци. Нямам никакви възражения да правите каквото и да било по взаимно съгласие, но е добре да осъзнаете, че едва ли ще можете съвсем да се усамотите. Надявам се, че го разбираш, Блис.
— Има врата — отвърна геянката, — и аз смятам, че няма да ни безпокоиш, когато е заключена — освен ако случаят наистина е спешен.
— Разбира се, че няма. Само че липсва звукоизолация.
— Тривайз — проточи Блис, — това, което се опитваш да кажеш, предполагам е, че ще чуваш съвсем ясно всеки разговор, който водим, както и всички звуци, които издаваме по време на секс?
— Да, точно туй се опитвам да кажа. И очаквам да разберете, че тук ще трябва да се поограничавате в действията си. Може да не ви устройва, съжалявам, но положението е такова.
Пелорат се прокашля и кротко заговори:
— Голан, всъщност вече ми се наложи да се сблъскам с този проблем. Нали разбираш, че всяко усещане, което изпитва Блис, когато е с мен, се изпитва и от цялата Гея.
— Помислих си за това, Янов — кимна Тривайз с изражение като че едва се сдържа да не му намигне. — Не възнамерявах да го споменавам… освен за в случай, че тая идея не ти е дошла.
— Да, ама ми дойде — отвърна Пелорат.
— Не го прави на въпрос, Тривайз — намеси се Блис. — Във всеки момент на Гея има хиляди човешки същества, които са заети със секс; милиони, които ядат, пият или се занимават с нещо друго, дето доставя наслада. Това повишава общата аура на удоволствието, което планетата и всяка нейна част изпитва. Нисшите животни, растенията, минералите имат свои собствени по-умерени удоволствия, но и те също допринасят за обобщената радост. Повярвай, такова нещо няма да видиш на никой друг свят.
— Ние също си имаме различни наслаждения — възрази Тривайз, — които можем да споделим под някаква форма, ако пожелаем; или пък да запазим само за себе си.
— Стига да можеше да изпиташ нашите, щеше да разбереш колко бедни сте вие, изолатите, в това отношение.