Щом момичето излезе, Тривайз се обърна към Пелорат:
— Виж, измъкни каквото можеш от стареца, а пък ти, Блис, от тази, дето ще остане с теб. Трябва ни каквато и да било информация за Земята.
— А ти? — попита Блис. — Ти какво ще правиш?
— Аз ще остана с Хироко и ще се опитам да открия трети източник на сведения.
Геянката се усмихна.
— О, да. Пел ще бъде с онзи старец; аз пък с някоя баба. Ти самият ще се насилиш да останеш с тази привлекателно недооблечена млада жена. Съвсем разумно разпределение на труда.
— Така се получава, Блис, че наистина е разумно.
— Предполагам, че не го намираш за потискащо?
— Не. Защо трябва да го намирам за потискащо?
— Защо ли, наистина?
Хироко се върна и пак седна до тях.
— Всичко е уредено. Уважаемият доктор Пелорат ще бъде отведен при Монолее, а уважаемата мадам Блис заедно с детето нейно ще си има компания. Ще може ли в такъв случай, уважаеми господин Тривайз, аз да бъда възнаградена с предимството да продължа да разговарям с теб за тази Стара Земя, за която ти така…
— Дрънках?
— Не — разсмя се Хироко. — Но стори добре да ми се присмееш. Към теб показах неучтивост, когато отговарях на въпросите ти за нея. Аз жаждала бих да поправя поведението си.
Съветникът се обърна към Пелорат.
— Жаждала?
— Силно би желала — разтълкува историкът.
Тривайз кимна:
— Госпожице Хироко, не съм усетил никаква неучтивост, но ако ще се почувстваш по-добре, с удоволствие ще разговарям с теб.
— Благодаря за благата ти реч — каза девойката и се надигна.
Тривайз също стана.
— Блис — напомни той, — постарай се на Янов да не му се случи нищо.
— Това го остави на мен. Що се отнася до теб самия, разполагаш с… — геянката кимна към кобурите.
— Не мисля, че ще имам нужда от тях — отвърна с известно неудобство Тривайз.
Той последва Хироко навън от трапезарията. Слънцето видимо се бе изкачило над хоризонта и температурата беше още по-висока. Както винаги, усещаше мириса на чужд свят. Спомни си, че на Компорелон той бе учудващо слаб, на Аврора леко напомняше мухъл, а на Солария бе много приятен. (На Мелпомения самите те бяха в скафандри и долавяха единствено миризмата на собствените си тела.)
Във всеки случай бе въпрос на часове миризмата да изчезне, след като осмозните центрове в носа се наситеха.
Тук на Алфа се чувстваше свежият аромат на нагрята от слънцето трева и съветникът дори изпита леко раздразнение при мисълта, че той скоро ще изчезне.
Наближиха малка постройка, съградена, както изглежда, с бледорозов хоросан.
— Това — рече Хироко, — е моят дом. По-рано принадлежеше на по-младата сестра на майка ми.
Тя влезе вътре и му махна с ръка да я последва. Вратата беше отворена или — Тривайз го забеляза още щом прекрачваше прага — по-точно би било да се каже, че просто нямаше врата.
— Какво правите, когато вали? — попита той.
— Ние сме предварително известени. Следващите два дни ще вали по три часа преди зазоряване, когато е най-студено и почвата най-силно ще се овлажни. Тогава ще трябва само да дръпна таз завеса — тя е тежка и непромокаема.
Докато говореше, Хироко дръпна завесата, която бе направена от някакъв здрав брезентоподобен плат.
— Ще я оставя така — продължи девойката. — Тъй всички ще разберат, че съм тук, но че не могат да ме търсят, защото спя или съм заета с важна работа.
— Не ми изглежда кой знае каква гаранция за уединение.
— Защо да не бъде? Виж, входът е закрит.
— Но всеки би могъл да я отметне настрани.
— Без да зачете желанието на онзи, що е вътре? — Хироко изглеждаше потресена. — Нима на твоя свят таквиз дела се вършат? Туй би било по варварски.
Тривайз се ухили.
— Само питам.
Тя го отведе във втората (от общо двете) стая и го покани да седне на един тапициран стол. Празните и сякаш направени от кубчета за игра помещения излъчваха нещо почти клаустрофобично, но пък и къщата не изглеждаше да е проектирана за нещо повече от усамотение или почивка. Прозоречните отвори бяха малки и разположени близо до тавана, но по стените умело бяха разположени матовоогледални ивици, разсейващи отразената светлина. В пода пък имаше цепнатини, откъдето подухваше нежен и хладен бриз. Съветникът не видя никакви следи от изкуствено осветление и се зачуди дали алфианците не се будят по изгрев слънце и не си лягат със залеза.
Тъкмо се канеше да попита и Хироко го изпревари:
— Мадам Блис е ли твоя женска компаньонка?
Тривайз предпазливо уточни:
— Имаш предвид дали тя е мой сексуален партньор?
Девойката мигом си смени боята.
— Умолявам те да зачиташ благоприличието на учтивата беседа, но иначе наистина имам предвид приятности в усамотение.