— Не, Голан — възрази чистосърдечно Пелорат. — Блис и детето могат да изчакат тук, обаче аз трябва да дойда с теб. Търся Земята още отпреди твоето раждане и не мога да остана в тила, когато целта е толкова близо, с каквито и опасности да ни грози тя.
— Блис и детето няма да изчакат тук — заяви Геянката. — Аз съм Гея, а Гея може да ни защити дори и от Земята.
— Надявам се да си права — мрачновато рече Тривайз, — но Гея не е могла да предотврати изтриването на всички ранни спомени за ролята на Земята в нейното основаване, нали?
— Това, както вече знаеш, е било сторено в ранната история на моята планета, когато тя все още не е била нито добре организирана, нито напреднала. Сега нещата стоят другояче.
— Бих се радвал да е тъй. Или може би тази сутрин ти си се сдобила с някаква информация, с каквато ние не разполагаме? Аз те помолих да поговориш със старите жени…
— Така и направих.
— И какво откри?
— За Земята — нищо. Чисто бяло поле.
— Аха.
— Но те са напреднали биотехнолози.
— О?
— На този малък остров са отгледали и експериментирали безброй сортове и породи растения и животни и са разработили подходящо екологично равновесие — стабилно и самоподдържащо се, независимо от малкия брой разновидности, с които са започнали. Усъвършенствали са океанските форми на живот, които преди няколко хиляди години са заварили тук, увеличили са хранителната и са подобрили вкусовата им стойност. Именно биотехнологията е направила от техния свят такъв рог на изобилието. А освен това имат планове и за самите себе си.
— Какви планове?
— Те прекрасно разбират, че при сегашните условия не могат много-много да разчитат на разширяване на дейността си, тъй като са затворени на единствената малка ивица суша. Обаче мечтаят да станат амфибии.
— Да станат какво?
— Амфибии. Планират в добавка към белите си дробове да развият хриле. Мечтаят да могат да прекарват дълго време под водата; да открият плитководни райони и дори да построят сгради на морското дъно. Моята осведомителка изрази възторга си от тази перспектива, макар да ми призна, че алфианците се стремят към нея вече няколко века, но досега нямат особени, ако не и никакви, успехи.
— Ето две области — отбеляза Тривайз, — в които те са може би по-напред от нас: контролът на времето и биотехнологиите. Чудя се какви ли методи са разработили.
— Ще се наложи да беседваме със специалисти — кимна Блис, — въпреки че те може и въобще да не поискат да говорят за това.
— То не е и наша първа грижа тук — каза съветникът, — обаче очевидно ще е от полза за Фондацията да се поучи от този миниатюрен свят.
Пелорат възрази:
— Че ние доста добре успяваме да контролираме времето на Терминус.
— На много светове има добър контрол — съгласи се Тривайз, — но при тях винаги става въпрос за цялата планета. Докато алфианците контролират времето само в един малък район от своя свят и сигурно имат методи, с които ние не разполагаме. Нещо друго, Блис?
— Покани за разни събития. Изглежда са много склонни да празнуват, щом успеят да се откъснат за малко от земеделието и риболова. След вечеря днес ще има музикален фестивал. Вече ви казах за него. Утре през деня пък ще има плажен фестивал. По цялото протежение на острова ще се съберат всички, които могат да се измъкнат от задълженията си, за да се порадват на водата и да почетат слънцето, тъй като следващите един-два дни ще вали. После, на следващата сутрин, рибарската флотилия ще се върне напук на дъжда и вечерта ще има фестивал на яденето — за изпробване на улова.
Пелорат простена.
— Порциите и така са преизобилни. Какви ли ще са те на фестивала на яденето?
— Доколкото разбирам, той ще се отличава не с количество, а с качество. Във всеки случай и четиримата сме поканени да участваме на всички фестивали, и специално на музикалния довечера.
— Оня с античните инструменти?
— Точно така.
— Между другото какво им е античното? Примитивните компютри ли?
— Не, не. Точно там е въпросът. Това изобщо не е електронна, а механична музика. Те доста подробно ми я описаха. Скърцат на струни, надуват тръби и блъскат по разни повърхности.
— Надявам се, че си измисляш — ужаси се Тривайз.
— Не, не си измислям. Пък и подразбрах, че твоята Хироко ще духа в една от тръбите — забравих й името, — така че точно ти би трябвало да си в състояние да го понесеш.