Той се оказа тъмен дървен цилиндър с дължина около две трети от метъра и почти два сантиметра дебел. Хироко го вдигна към устните си и духна в отвора близо до единия му край, като издаде тънък, приятен звук, чиято височина се променяше, когато пръстите й натискаха някакви метални пластинки, разположени по дължината на цилиндъра.
Още при първата нота Фалъм стисна ръката на Геянката и възкликна:
— Ето това е… — последва думата, която преди бе прозвучала като „фийфлей“.
Блис строго поклати глава към нея и соларианчето настоя с по-тих глас:
— Наистина е така!
Погледите на другите пак се насочиха към хлапето. Блис сложи здраво длан на устните му и се приведе, за да прошепне почти нечуто едно заповедническо „Тихо!“ в ухото й.
След чуй то безмълвно се заслуша в свиренето на Хироко, ала пръстите му спазматично се движеха, сякаш натискаха разположените по дължината на цилиндъра пластинки.
Последният изпълнител на концерта бе един възрастен мъж с окачен на раменете му инструмент с нагъната средна част. Той го разпъваше и свиваше, като същевременно дясната му ръка пробягваше по редичката бели и черни предмети в единия край, натискайки ги поотделно или на групи.
На Тривайз този звук се видя особено тежък, едва ли не варварски и неприятен като спомена за лая на кучетата на Аврора. Не че инструментът беше лаещ, но предизвикваше подобни асоциации. Блис също изглеждаше тъй, сякаш би искала да си запуши ушите с длани, а и Пелорат се бе смръщил. Комай единствено Фалъм изпитваше удоволствие, тъй като леко потрепваше с крак и когато съветникът я забеляза, за своя собствена изненада осъзна, че в музиката действително има някакво пулсиране, съвпадащо с потропването на хермафродитчето.
Най-накрая всичко свърши и се разнесе истинска буря от свиркане, над което определено доминираше вибриращият звук, издаван от Фалъм.
Сетне публиката се разпадна на отделни групички, бързо станали тъй гласовити и шумни, каквито изглежда бяха алфианците при всички свои обществени изяви. Музикантите, свирили на концерта, застанаха в предната част на залата и заприказваха с дошлите да ги поздравят. Фалъм се изплъзна от ръката на Геянката и изтича до Хироко.
— Хей — викна запъхтяна тя, — дай ми да видя…
— Кое да видиш, миличко? — попита Хироко.
— Онова нещо, с което правеше музика.
— О — разсмя се девойката. — Това е флейта, малката ми.
— Може ли да я видя?
— Добре — алфианката отвори една кутия и извади инструмента. Беше разделен на три части, но тя бързо ги сглоби и го подаде на Фалъм с мундщук, обърнат към устните й.
— Ето, духай през това.
— Знам, знам — нетърпеливо рече хлапето и посегна към флейтата.
Хироко инстинктивно я отдръпна и я вдигна над главата си.
— Духай, миличко, но не пипай.
Фалъм изглеждаше разочарована.
— Тогава може ли просто да я погледам? Няма да я пипам.
— Разбира се.
Тя пак протегна инструмента си и соларианчето жадно го загледа.
В този миг флуоресцентното осветление в залата едва-едва помръкна и се разнесе звук от флейта — малко несигурен и треперлив.
От изненада Хироко насмалко не изтърва своята музикална тръба, а Фалъм изкрещя:
— Успях! Успях! Джемби каза, че някой ден ще мога да го направя!
— Ти ли предизвика този звук? — попита Хироко.
— Да, аз. Аз го направих.
— Но как го стори, чедо?
Намеси се Блис, почервеняла от объркване:
— Съжалявам, Хироко. Ще я отведа.
— Не — рече алфианката. — Искам тя да го направи пак.
Неколцина от най-близко стоящите се скупчиха да гледат. Фалъм смръщи вежди, сякаш се напрягаше с всички сили. Флуоресцентните лампи отслабнаха още повече и отново се чу звукът на флейтата — този път чист и стабилен. После той внезапно стана хаотичен, а металните предметчета по дължината на дървения цилиндър се задвижиха сякаш по своя воля.
— Малко по-различно е от… — изпъшка Фалъм, сякаш дъхът й, а не задвиженият от енергията въздух, бе задействал флейтата.
(Междувременно Пелорат бе успял да прошепне на Тривайз: „Сигурно преобразува енергията на електрическия ток, който захранва флуоресцентните лампи.“)
— Опитай пак — помоли със задавен глас Хироко.
Хлапето притвори очи. Сега тонът бе по-мек и по-добре контролиран. Флейтата засвири сама, управлявана не с пръсти, а от странната енергия, получена чрез все още незрелите дялове в мозъка на Фалъм. Тоновете, които отначало се изсипваха почти хаотично, бързо се подредиха в музикална фраза и сега вече всички в залата се насъбраха около Хироко и соларианчето. Младата жена внимателно придържаше флейтата с палец и показалец в двата й края, а Фалъм, затворила очи, управляваше въздушния поток и движението на клапите.