— Струва ми се, че Блис имаше предвид — намеси се Пелорат, — че Земята може наистина да е радиоактивна, както комай всички мислят, и че никой не ни спира просто защото на нея няма живот.
— Не — яростно отрече съветникът. — Готов съм да повярвам на всичко, което се говори за Земята, освен на това. Просто ще се доближим и сами ще видим. Да ви кажа, имам предчувствие, че няма да ни спрат.
89
Газовите гиганти останаха далеч зад тях. След най-близкия до слънцето имаше астероиден пояс. (Гигантът бе най-обемистата планета — точно както твърдяха легендите.)
След астероидния пояс откриха още четири.
Тривайз внимателно ги проучи.
— Най-голяма е третата. Подходяща е и по размери, и по отстояние от Слънцето. Би могла да бъде обитаема.
Пелорат долови нотка на несигурност в думите му.
— Има ли атмосфера? — попита той.
— О, да — отговори съветникът. Втората, третата, четвъртата — всички имат атмосфери. Съща като в старата детска приказка: втората е прекалено плътна, четвъртата не достатъчно, а третата е тъкмо колкото трябва.
— Значи мислиш, че това може да е Земята?
— Да мисля? — почти избухна Тривайз. — Няма защо да мисля. Това е Земята. Тя притежава и онзи гигантски спътник, за който ми разправяше.
— Спътник? — на лицето на Пелорат изгря най-широката усмивка, която човек бе виждал някога.
— Без съмнение! Ето, виж го при максимално увеличение.
Пелорат видя два полумесеца — единият определено по-голям и по-ярък от другия.
— По-малкият ли е спътникът? — попита историкът.
— Да. Доста по-далеч е, отколкото можеше да се очаква, но несъмнено се върти около планетата. Самият той е с размери на малка планета; всъщност явно е по-дребен от която и да било от всички, дето обикалят около Слънцето. Въпреки това обаче е необикновено голям за спътник. Има поне две хиляди километра в диаметър, което го вкарва по размери сред огромните сателити, привилегия на газовите гиганти.
— Значи не е по-голям? — Пелорат изглеждаше разочарован. — Не е гигантски спътник?
— Не, гигантски е. Спътник с диаметър две-три хиляди километра, който обикаля около някой газов гигант е едно, а съшият, но обикалящ около някоя малка обитаема планета, съвсем друго нещо. Този има диаметър, грубо казано, почти четвърт от диаметъра на Земята. Чувал ли си някъде такъв великан да припка около обитаема планета?
— За тия неща зная много малко — скромно си призна Пелорат.
— Тогава, Янов, приеми думите ми на доверие. Той е уникален. Ние виждаме нещо, което на практика е двойна планета, а твърде редки са онези обитаеми светове, около които обикаля друго, освен рояк камъчета. Янов, ако си представиш, че оня газов гигант с огромната му пръстенова система е шести след Слънцето и че тази планета с огромния си спътник е трета поред — за което въпреки всяка правдоподобност говореха твоите легенди, — тогава светът, който гледаш сега, трябва да е Земята. Просто е немислимо да е нещо друго. Открихме я, Янов! Открихме я.
90
Беше вторият ден от спускането им към Земята и Блис се прозяваше над вечерята си.
— Струва ми се — каза тя, — че сме загубили повече време да се приближаваме и отдалечаваме от разни планети, отколкото за всичко останало. Правим го буквално по цели седмици.
— Донякъде — обясни Тривайз — така е, защото прекалено близо до една звезда скоковете са опасни. А в този случай се движим още по-бавно, тъй като не искам твърде неочаквано да се натикам на евентуална заплаха.
— Май ти спомена за предчувствие, че няма да ни спрат.
— Имам го, но не желая да заложа всичко на едно предчувствие — съветникът изгледа съдържанието на лъжицата си, преди да я пъхне в уста, и оповести:
— Да знаете, липсва ми рибата, която ядохме на Алфа. Май само три пъти похапнахме там.
— Жалко, наистина — съгласи се Пелорат.
— Е, — рече Блис, — посетихме пет свята и се наложи да напуснем всеки от тях толкова спешно, че така и не намерихме време да попълним хранителните си запаси и да си осигурим разнообразие. Дори когато светът можеше да предложи храна, както например Компорелон, Алфа и…
Не довърши, понеже Фалъм бързо вдигна очи и го стори вместо нея:
— Солария! Не можахте ли да вземете храна оттам? На Солария има много храна — колкото на Алфа, при това по-добра.
— Зная, Фалъм — каза Блис. — Просто нямахме време.
Хлапето впи очи в нея.
— Блис, ще видя ли пак някога Джемби? Кажи ми истината.
— Би могла, ако се върнем на Солария.
— А ще се върнем ли някога?
Геянката се поколеба.
— Не мога да ти отговоря.