— Зная, Пел, ям.
Тривайз се обади с нотка на нетърпение, която не успя да скрие напълно.
— Имаме и геянска храна, Блис.
— Зная, но бих предпочела да я запазя. Не е ясно колко време ще бъдем в космоса, така че все пак ще трябва да се науча да ям изолатски гозби.
— Толкова ли е лошо? Или Гея трябва да яде само Гея? Блис въздъхна.
— Ние наистина имаме поговорка, която гласи: „Когато Гея яде Гея, няма нито загуба, нито печалба.“ Не става нищо друго освен пренасяне на съзнание нагоре или надолу по скалата. Това, което ям на Гея, е Гея и когато то е минало през моя метаболизъм и е станало част от мен, пак продължава да е Гея. Всъщност поради факта, че аз ям, някакъв процент от онова, което изяждам, има шанса да премине в по-висока интензивност на съзнанието, докато, разбира се, други части от него се обръщат в отпадъци и потъват надолу по скалата.
Тя отгриза голяма хапка от храната си, енергично задъвка, после преглътна и продължи:
— Това е огромен кръговрат. Растенията растат и биват изяждани от животните. Животните ядат и също биват изяждани. Умиращият от естествена смърт организъм се вгражда в клетките на плесените и разложителните бактерии и така нататък — всичко туй е Гея. В този огромен кръговрат участва дори неорганичната материя и всеки елемент в него има своя шанс периодично да присъства в области с висока интензивност на съзнанието.
— Това — заяви Тривайз, — може да се каже за който и да е свят. Отделният атом в мен също има дълга история, по време на която може да е бил част от много живи същества, включително и хора, както и да е прекарал дълги периоди на дъното на морето или в буца въглища, или в някоя скала, или като част от вятъра…
— На Гея обаче — прекъсна го Блис — всички атоми са и част от по-висшето планетарно съзнание, за което ти не знаеш нищо.
— Добре де — настоя Тривайз, — какво става тогава с тези зеленчуци от Сейшел, които сега ядеш. Те превръщат ли се в част от Гея?
— Да, макар и доста бавно. А отпадъците, които изхвърлям, също така бавно престават да бъдат част от нея. В края на краищата, това което излиза от мен, вече напълно губи връзка с планетата. Липсва му дори и не тъй прекият хиперпространствен контакт, който аз мога да поддържам, благодарение на високото си ниво на съзнателна интензивност. Точно този хиперпространствен контакт бавно превръща негеянската храна в част от Гея.
— Ами твоята храна от запасите ни? Тя ще става ли бавно негеянска? Ако е тъй, по-добре да я ядеш, докато…
— Няма нужда да се безпокоиш за това — махна с ръка Блис. — Нашите запаси са обработени така, че дълго време ще бъдат част от Гея.
— Но какво става — внезапно се обади Пелорат, — когато ние ядем геянска храна? Нали го правехме, докато бяхме на планетата. Да не би бавно да сме се превръщали в Гея?
Блис поклати глава и по лицето й премина леко объркано изражение.
— Не, това, което ядяхте, бе загубено за нас. Или поне онези негови части, които се метаболизираха във вашите тъкани. Другото, което изхвърляхте, оставаше или много бавно се превръщаше отново в Гея, така че в крайна сметка балансът що-годе се поддържаше, ала в резултат на вашето посещение множество атоми от Гея станаха негеянски.
— Защо? — полюбопитства Тривайз.
— Защото не бихте могли да издържите приспособяването, дори ако то беше съвсем частично. Но вие бяхте гости, доведени, така да се каже, насила на нашия свят и ние трябваше да ви пазим от опасности дори с цената на загуба на малки късчета от планетата. Платихме тази цена с готовност, макар и не с удоволствие.
— Можем само да съжаляваме за това — кимна Тривайз. — Впрочем, сигурна ли си, че негеянската храна на свой ред не би навредила на теб?
— Не — отвърна Блис. — Това, което вие можете да ядете, би трябвало да мога да ям и аз. Просто имам допълнителен проблем за метаболизирането на такива храни в Гея, а също и в моите тъкани. Представлява по-скоро психическа бариера, която почти ми разваля удоволствието от храненето и ме кара да ям бавно, но с времето сигурно ще го надмогна.
— Ами инфекциите? — внезапно, с писклив от уплаха глас, се намеси Пелорат. — Не мога да разбера как не съм се сетил по-рано. Блис! Всеки свят, на който кацнеш, ще притежава микроорганизми, срещу които нямаш никаква зашита, и ще умреш от някоя елементарна заразна болест. Трябва да се върнем обратно, Тривайз!
— Пел, скъпи, не се паникьосвай — усмихна се Блис. — Микроорганизмите също се асимилират в Гея, когато представляват част от храната ми или влязат в моето тяло по някакъв друг начин. Ако има изгледи да ми причинят вреда, те ще се асимилират по-бързо, а щом веднъж станат Гея, не могат да ми сторят нищо лошо.