— Искаш да обявим меден месец?
— Да.
— Тогава вземи лист хартия, напиши „Гнездо на младоженците“, закачи го от външната страна на вратата и ако някой желае да влезе, то ще си е негов проблем.
Пелорат така и стори и по време на приятните последващи събития „Далечната звезда“ направи скока. Нито той, нито Блис забелязаха този факт, въпреки че и иначе едва ли щяха да го забележат.
10
Бяха изминали само няколко месеца, откакто Пелорат се бе запознал с Тривайз и за първи път бе отпътувал от Терминус. Дотогава, за повече от половинвековния си живот (по стандартно галактическо време), той не беше напускал планетата.
В собствените си очи за тези месеци бе станал стар космически вълк. Беше видял от космоса три планети: самия Терминус, Сейшел и Гея. А сега на екрана виждаше четвърта, макар и чрез управляваното от компютъра телескопично устройство. Четвъртата планета беше Компорелон.
И отново, за четвърти път, изпита смътно разочарование. Някак си продължаваше да смята, че да гледаш обитаем свят от космоса означава да видиш очертанията на континентите му на фона на обкръжаващите ги океани; или пък, ако светът е сух, очертанията на езерата му на фона на заобикалящата ги суша.
Никога не ставаше така.
Ако един свят е обитаем, той има както атмосфера, така и хидросфера. След като притежава въздух и вода, той има и облаци; а щом има облаци, значи се превръща в нещо като скрита картинка. За пореден път Пелорат наблюдаваше бели валма с тук-там прозиращо бледосиньо или ръждивокафяво.
Той унило се питаше дали някой може да разпознае един нов свят по неговия изглед — от, да речем, 300 000 километра, — проектиран на екрана. По какво биха се различавали валмата облаци?
Блис загрижено го погледна.
— Какво има, Пел? Изглеждаш нещастен.
— Установявам, че от космоса всички планети изглеждат еднакво.
— И какво от това, Янов? — обади се Тривайз. — Така изглеждат и очертанията на Терминус, когато са на хоризонта, освен ако знаеш какво точно търсиш — определен планински връх или пък някакво крайбрежно островче с характерна форма.
— Сигурно си прав — отвърна Пелорат явно недоволен, — но каква характерна форма можеш да искаш от маса движещи се облаци? Пък даже и да се опиташ, преди да я разбереш, ще си преминал в тъмната част.
— Погледни малко по-внимателно, Янов. Ако проследиш формата на облаците, ще видиш, че те образуват специфична структура, която кръжи около планетата и същевременно обикаля около даден център. Този център е приблизително над един от полюсите.
— Кой именно полюс? — попита Блис заинтригувана.
— Тъй като спрямо нас Компорелон се върти по посока на часовниковата стрелка, би трябвало да е южният. Понеже центърът е на около петнайсет градуса от терминатора — линията, която отделя светлата от тъмната част на планетата — и оста й е наклонена на двайсет и един градуса спрямо перпендикуляра към равнината на въртене, сега е или средата на пролетта или средата на лятото, в зависимост от това дали полюсът се отдалечава или приближава към терминатора. Компютърът може веднага да изчисли траекторията му и, ако поискам, да ме информира. Столицата е на север от екватора, следователно там е или средата на есента или средата на зимата.
Пелорат се намръщи.
— И всичко туй ти е ясно? — той погледна облачния слой, сякаш очакваше от него да проговори, но това, разбира се, не стана.
— И дори нещо повече — кимна Тривайз. — Ако погледнете полярните области, ще видите, че там няма пролуки в облачния слой както е по-далеч от полюсите. Всъщност пролуки има, но през тях се вижда лед, така че се получава бяло на бял фон.
— А! — откликна Пелорат. — Предполагам, че за полюсите това е естествено.
— При обитаемите планети — да. Планетите без живот обаче може да нямат въздух и вода, или пък да притежават белези, показващи, че облаците и ледът са с друг произход. Тази планета няма такива белези, затова приемаме, че наблюдаваме водни облаци и воден лед. Следващото нещо, което забелязваме — продължи Тривайз, — е размерът на непрекъснатата бяла площ от светлата страна на терминатора. Опитното око веднага би открило, че е по-голяма от нормалното. Освен това можете да отчетете, че отразената светлина има съвсем слаб оранжев оттенък, а това означава, че слънцето на Компорелон е доста по-студено от слънцето на Терминус. Въпреки че Компорелон е по-близо до своето слънце, отколкото Терминус до неговото, той все пак не е достатъчно близо, за да компенсира относително ниската температура на тази звезда. Следователно, по нормите на обитаемите светове, Компорелон е студена планета.