— Четеш го като на филм, приятелю — възхити се Пелорат.
— Не се впечатлявай толкова — отвърна Тривайз със сърдечна усмивка. — Компютърът ми даде статистическите данни на планетата, включително по-ниската й средна температура. Лесно е да направиш извод за нещо, което вече познаваш. Всъщност Компорелон е в преддверието на ледников период и ако конфигурацията на континентите му беше подходяща за такова състояние, щеше вече да е навлязъл в него.
Блис прехапа долната си устна.
— Не обичам студените светове.
— Имаме достатъчно топли дрехи — отвърна Тривайз.
— Това няма особено значение. Човешките същества не са пригодени за студено време. Не притежаваме дебела козина или покривка от пера, нито подкожен слой мас. Фактът, че даден свят е със студен климат, говори за известно безразличие към добруването на неговите съставни елементи.
— Нима по цялата Гея климатът е мек? — попита съветникът.
— Почти. Има някои по-студени райони за приспособените към това растения и животни, както и горещи области за съответните видове флора и фауна, но в преобладаващата част климатът е неизменно мек. Никога не става нито непоносимо горещо, нито прекалено студено за тези по средата, включително за човешките същества, разбира се.
— Човешките същества… Всички части на Гея са живи и равни, но някои, като човешките същества, очевидно са по-равни от другите.
— Не бъди глупаво саркастичен — контрира Блис с язвителна нотка в гласа си. — Важни са нивото и интензивността на съзнанието. Човекът е много по-полезна част на Гея, отколкото една скала със същото тегло, и качествата и функциите на планетата като цяло естествено са ориентирани към хората — но не чак толкова, колкото на вашите изолатски светове. Още повече, че понякога, когато това е необходимо, същите тези функции могат да се ориентират и в друга посока. Може например, макар и много рядко, да се насочат дори към скалните недра. И те се нуждаят от внимание, в противен случай не е изключено всички части на Гея да пострадат. Не искаме ненужно изригване на вулкани, нали?
— Не — кимна Тривайз. — Не и ненужно.
— Изглежда не си особено впечатлен, а?
— Виж, Блис — подхвана Тривайз. — Има светове и по-студени, и по-топли от средното ниво; светове, които са покрити с тропически гори, и светове — огромни савани. Не съществуват обаче два напълно еднакви свята и всички са дом за тези, които са свикнали с тях. Аз съм свикнал с относително мекия климат на Терминус — ние всъщност почти сме го изравнили с умерения климат на Гея — но на мен ми харесва да отида, поне временно, някъде другаде. Онова, което имаме, Блис, а на Гея й липсва, е разнообразието. Когато Гея се разшири в Галаксея, на всички ли светове в Галактиката ще бъде наложен мек климат? Подобна еднаквост би била непоносима.
— Ако това, което казваш, е вярно и ако разнообразието изглежда желателно, ще се поддържа разнообразие — отвърна геянката.
— Като подарък от централния комитет, така да се каже? — сухо отбеляза Тривайз. — Мъничкото, което ще им се откъсне от сърцето? По-скоро бих оставил проблема на природата.
— Но вие не сте го оставили на природата. Всички обитаеми светове в Галактиката са модифицирани. Всички до един са били намерени в неудобно за човечеството състояние и са били изменяни, докато станат възможно най-умерени. Ако този свят тук е студен, сигурна съм, че то се дължи на факта, че жителите не могат да го затоплят повече, без да влязат в прекомерни разходи. Дори при това положение обаче трябва да сме повече от убедени, че областите, които населяват, са изкуствено отоплени. Така че не бъди толкова възвишено целомъдрен, що се отнася до прехвърлянето на проблема на природата.
— Предполагам, че говориш от името на Гея — рече Тривайз.
— Винаги говоря от нейно име. Аз съм Гея.
— Ако Гея е толкова сигурна в своето превъзходство, тогава защо ви беше необходимо моето решение? Защо просто не продължихте без мен?
Блис замълча, сякаш за да събере мислите си. После каза:
— Защото не е разумно да се предоверяваш на себе си. Ние естествено виждаме достойнствата си по-ясно, отколкото недостатъците. Искаме да постъпим правилно; не непременно както на нас ни изглежда правилно, а както е обективно правилно, ако изобщо съществува такова нещо. Ти си най-близката връзка, която можем да намерим, с обективно правилното, затова се допитахме до теб.
— Толкова обективно прав съм — подметна тъжно Тривайз, — че дори не разбирам основанията за собственото си решение и му търся оправдание.
— Ще го намериш — отвърна Блис.
— Надявам се — каза Тривайз.