— Всъщност, стари друже — обади се Пелорат, — на мен ми се струва, че Блис доста убедително печели в този спор. Защо не признаеш факта, че нейните аргументи подкрепят твоето решение, според което Гея олицетворява бъдещето на човечеството?
— Защото — остро отвърна Тривайз, — когато взех решението, не знаех за тези аргументи. Не знаех никакви подробности за Гея. Нещо друго ми повлия, най-вече подсъзнателно, нещо, което не зависи от подробностите за една, пък било и жива, планета, а е доста по-фундаментално. Това е, което трябва да открия.
Пелорат помирително вдигна ръка.
— Не се ядосвай, Голан.
— Не се ядосвам. Просто съм под непоносимо напрежение. Не искам да съм центърът на Галактиката.
— Не те виня за това, Тривайз — каза Блис, — и наистина съжалявам, че собствената ти натура те е въвлякла в подобна роля. Та кога кацаме на Компорелон?
— След три дни — отвърна съветникът — ще спрем на някоя от входните станции в орбита около нея.
— Това не би трябвало да е проблем, нали? — запита Пелорат.
Тривайз сви рамене.
— Зависи от броя на корабите, които пристигат, от броя на входните станции и най-вече от конкретните правила за даване или отказване на достъп. Тези правила от време на време се менят.
— Какво искаш да речеш с отказване на достъп? — почти се засегна Пелорат. — Компорелон не е ли част от владенията на Фондацията? Как могат да откажат достъп на нейни граждани?
— Съществува един деликатен правен момент, свързан с този въпрос, и не съм сигурен в тълкуванието му от местните власти. Предполагам, че има вероятност да ни откажат, но не мисля тя да е особено голяма.
— И ако ни откажат, какво ще правим?
— Не знам точно — сви рамене Тривайз. — Но нека вместо да се терзаем със съставянето на резервни планове, изчакаме и видим какво ще стане.
11
Вече бяха достатъчно близо до Компорелон, за да го съзерцават като голямо кълбо и без телескопично увеличение. Когато обаче се прибавеше и то, можеха да се забележат самите входни станции. Бяха по-далеч от планетата в сравнение с повечето летателни конструкции, които обикаляха в орбита около нея и — нещо интересно — бяха добре осветени.
„Далечната звезда“ приближаваше Компорелон по посока на южния му полюс и едната полусфера оставаше огряна от слънцето. Входните станции откъм нощната страна естествено се виждаха по-ясно, подобни на искри светлина — равномерно разположени в дъга около планетата. Бяха шест на брой (несъмнено имаше поне още шест и от дневната страна) и се въртяха с постоянна скорост.
Пелорат се обади с известно страхопочитание:
— Има други светлинки по-близо до повърхността. Те какви са?
— Не познавам планетата в подробности, така че не мога да ти кажа — отвърна Тривайз. — Може би са орбитални заводи, лаборатории или обсерватории, та дори и градове. Някои светове предпочитат всичките им орбитални обекти с изключение на входните станции да са затъмнени. Така е например с Терминус. Компорелон очевидно се ръководи от по-либерални принципи.
— На коя входна станция ще отидем, Голан?
— От тях зависи. Изпратих искане за кацане на Компорелон и след известно време ще получим инструкции на коя входна станция да се явим и кога. Много зависи от това колко кораба пристигат в момента. Ако на всяка станция чака опашка от около дузина, ще трябва да се въоръжим с търпение.
— Само два пъти досега съм била на хиперпространствени разстояния от Гея — обади се Блис, — и то на Сейшел или близо до него. Никога не съм отивала толкоз далеч.
Тривайз я изгледа остро.
— Има ли някакво значение? Нали си оставаш Гея?
За момент Блис като че ли се подразни, но после малко неловко захихика.
— Трябва да призная, че този път ме хвана натясно, Тривайз. Думата „Гея“ има двойно значение. Може да се използва за самата планета като твърдо сферично тяло в пространството. Може да означава също и живия обект, който включва в себе си тази сфера. Строго погледнато, за тези две различни понятия би трябвало да използваме две отделни думи, но геянците винаги разбират от контекста за какво точно се отнася. Допускам обаче, че за един изолат ще е объркващо.
— Добре де — нетърпеливо рече Тривайз, — след като си на много хиляди парсеци от Гея като сфера, още ли си част от Гея като организъм?
— Що се отнася до организма, аз си оставам Гея.
— Ефектът не отслабва ли?
— По същество, не. Вече ви говорих за допълнителните сложности да бъдеш Гея през хиперпространството, но аз все пак си оставам Гея.
— Хрумвало ли ти е — каза Тривайз, — че на Гея може да се гледа като на галактически кракен — легендарното морско чудовище с пипала, които достигат навсякъде? Достатъчно е да сложите по няколко геянци във всеки от обитаемите светове — и ето ви Галаксея. Всъщност вие може би точно това сте и направили. Къде са разположени вашите геянци? Предполагам, един или повече са на Терминус, а също толкова и на Трантор. И докъде така?