— Да. Поне тъй са ми казвали. Никога не съм проверявал.
— Е, добре. Трябва ми документацията на кораба: номер на двигателя, къде е произведен, идентификационен код… цялата там галиматия. Сигурен съм, че всичко е в компютъра и той може да отпечата официалната карта, която ми е нужна, за половин секунда.
Отне съвсем малко повече от половин секунда. Кендрей пак се огледа.
— Само вие тримата ли сте на борда?
— Точно така — отвърна Тривайз.
— Някакви живи животни? Растения?
— Няма.
— Здравословното ви състояние?
— Добро — отсече Тривайз.
— Хм! — подхвърли Кендрей и си записа. — Бихте ли си сложили ръката тук? Просто рутинна проверка. Дясната, моля.
Тривайз погледна неодобрително уреда. Използваше се все по-широко и бързо се усъвършенстваше. Изостаналостта на един свят можеше да се прецени едва ли не от пръв поглед по назадничавостта на микродетекторите му. Ала твърде малко обитаеми планети вече бяха останали толкова назадничави, че да нямат микродетектори въобще. Този процес бе започнал с окончателното разпадане на империята, тъй като всяка част от цялото ставаше все по-загрижена за предпазването си от болестите и чуждите микроорганизми на всички останали.
— Какво е това? — тихо попита заинтригуваната Блис, източвайки шия, за да го огледа първо от едната, а после и от другата страна.
— Мисля, че го наричат микродетектор — отвърна Пелорат.
— Не е нищо мистериозно — допълни Тривайз. — Уред, който автоматично проверява част от тялото ти — отвътре и отвън — за микроорганизми, които могат да пренесат зараза.
— Освен това този класифицира микроорганизмите — каза Кендрей с нескрита гордост. — Разработен е тук, на Компорелон. Ако обичате, все пак, трябва ми дясната ви ръка.
Тривайз постави ръката си в уреда и проследи танца на няколко върволици червени точици по редицата хоризонтални линии. Кендрей докосна един сензорен бутон и отвътре изскочи цветно факсимиле.
— Бихте ли подписали, господине?
Тривайз се подписа.
— Много ли съм зле? — иронично попита той. — Не ме грози нещо страшно, нали?
— Не съм лекар — отвърна Кендрей, — така че не мога да кажа с подробности, но няма индикации, които налагат да бъдете върнат или сложен под карантина. Това е, което ме интересува.
— Голям късмет извадих — сухо констатира Тривайз, тръсвайки ръка, за да преодолее лекото изтръпване, което усещаше.
— Вие, господине — продължи невъзмутимо Кендрей.
Пелорат постави ръката си с известно колебание, после подписа факсимилето.
— А вие, госпойце?
След малко служителят гледаше смаяно резултата.
— Никога не съм виждал подобно нещо — той вдигна очи към Блис и на лицето му се изписа страхопочитание. — Отрицателни. Всичките.
Геянката се усмихна очарователно.
— Колко хубаво.
— Да, госпойце. Завиждам ви. — Той се върна към първото факсимиле и каза: — Документите за самоличност, господин Тривайз.
Тривайз ги представи. Кендрей ги разгледа и отново вдигна очи с изненада.
— Съветник в законодателното тяло на Терминус?
— Точно така.
— Висш служител на Фондацията?
— Съвсем вярно — кимна хладно Тривайз. — Така че, нека свършваме по-бързо.
— Вие сте капитанът на кораба?
— Да.
— Цел на посещението?
— Сигурността на Фондацията. Това е всичко, което ще ви кажа. Разбирате ли ме?
— Да, сър. Колко време възнамерявате да останете?
— Не знам. Може би седмица.
— Много добре, сър. А другият господин?
— Той е доктор Янов Пелорат — обясни Тривайз. — Имате подписа му и аз гарантирам за него. Учен от Терминус и мой помощник в работата ми при това посещение.
— Разбирам, господине, но трябва да видя документите му за самоличност. Правилата са си правила, извинявам се. Мисля, че и вие разбирате, господине.
Пелорат представи документите си.
Кендрей кимна.
— А вие, госпожице?
Тривайз тихо каза:
— Няма нужда да безпокоите дамата. Аз гарантирам и за нея.
— Да, сър. Но ми трябват документите й за самоличност.
— Опасявам се, че нямам никакви документи, господине — рече Блис.
— Моля? — понамръщи се Кендрей.
— Младата дама не ги е взела със себе си — вметна Тривайз. — Обикновена небрежност. Няма значение. Аз поемам цялата отговорност.
— Ще ми се да можех да ви позволя да го направите, сър — каза Кендрей, — но не е разрешено. Отговорността е моя. При настоящите обстоятелства няма никаква особена трудност. Просто трябва да се извадят дубликати. Предполагам, че младата дама също е от Терминус.
— Не, не е.
— Тогава някъде от територията на Фондацията?
— Де факто не.