Кендрей направи гримаса.
— Не искам да ви създавам неудобства. Разбирам положението и, повярвайте ми, искрено ви съчувствам. Слушайте, ако мислите, че даването на дежурства на тази станция месеци подред е много весело, лъжете се. И тук сме само мъже — той поклати глава. — Пък и аз имам жена, така че наистина ви разбирам. Но вижте, дори да ви пусна, щом узнаят, че… ъ… дамата е без документи, тя ще отиде в затвора, а вие с господин Пелорат ще имате неприятности, които сто на сто ще стигнат и до Терминус. Е, аз, разбира се, положително ще си изгубя работата.
— Господин Кендрей — заяви Тривайз, — имайте ми доверие. Пристигна ли на Компорелон, ще бъда в безопасност. Мога да поговоря за мисията си с нужните хора и след като това бъде сторено, няма да съществуват повече проблеми. Ще поема цялата отговорност за случилото се тук, ако въобще този въпрос възникне, в което се съмнявам. Нещо повече, ще препоръчам да ви повишат и вие ще получите повишението, защото ще се погрижа Терминус да понатисне, където трябва. А на Пелорат ще подарим една малка ваканция.
Кендрей се поколеба, после каза:
— Добре. Ще ви пусна, но ви предупреждавам — от този момент нататък започвам да мисля как да си спася кожата, ако стане нужда. Не възнамерявам с нищо да ви помагам в спасяването на вашите. Освен това аз знам как стават тези неща на Компорелон, а вие не знаете. Нашият свят не е от онези, дето на отклоняващите се от правия път им е лесно.
— Благодаря, господин Кендрей — искрено изрече Тривайз. — Няма да има неприятности. Уверявам ви.
IV. НА КОМПОРЕЛОН
13
Бяха минали проверката. Зад тях входната станция се бе смалила до бързо избледняваща звезда и след два-три часа те щяха да пресекат облачния слой.
За гравитационните кораби не беше необходимо да забавят хода си чрез дълго обикаляне по постепенно свиваща се спирална траектория, но не можеха и да се втурнат безразсъдно да пикират. Това, че гравитацията не им действаше, не означаваше, че и със съпротивлението на въздуха е същото. Звездолетът би могъл да се спусне по права линия, ала все пак не прекалено бързо.
— Къде ще кацнем? — попита Пелорат с объркан вид. — През облаците не мога да различа нищо, драги приятелю.
— Нито пък аз — отвърна Тривайз, — но имаме официална холографска карта на Компорелон, която показва формата на земната маса, релефа на възвишенията и дълбините на океана… както и политическите подразделения. Картата е в компютъра и той ще свърши работата. Ще съпостави изобразеното с действителността, като по този начин ориентира кораба правилно, а после ще ни отведе в самата столица.
— Отидем ли там — каза Пелорат, — веднага ще се гмурнем в политическия водовъртеж. Ако този свят действително е антифондационен, както намекна чиновникът от входната станция, сами ще си навлечем белята.
— От друга страна, столицата е интелектуалният център на планетата и щом искаме да получим някаква информация, щем не щем трябва да я посетим. Колкото до възможността да са противници на Фондацията, не вярвам, че ще го покажат твърде открито. Госпожа кметът може да не ме харесва, но едва ли ще допусне да се отнесат зле с един съветник. Не би искала такъв прецедент.
Блис се появи от тоалетната с още мокри от миенето ръце. Пооправи бельото си без следа от смущение и каза:
— Между другото, надявам се, че екскретите се рециклират напълно.
— Няма друг начин — отвърна Тривайз. — Колко дълго би изкарал водният ни запас без рециклиране на екскретите? С какво мислиш се правят превъзходните ароматни кейкове, които ядем, за да разнообразим замразената храна? Надявам се обаче, че това няма да ти развали апетита, моя любознателна Блис.
— Защо да ми го разваля? Не е ли същото с храната и водата на Гея или на тази планета, или на Терминус?
— На Гея — възрази Тривайз — екскретите, разбира се, са живи като вас.