— Само докато слезем под облаците. Тогава пак ще има слънце.
Още докато изричаше тези думи, светлината и нормалната видимост се върнаха.
— Разбирам — каза геянката. После отново се обърна към него:
— Това, което не схващам обаче, е какво го интересува онзи служител на входната станция дали Пелорат изневерява на жена си, или не.
— Ако Кендрей те бе задържал, новината, казах му аз, ще стигне до Терминус и следователно до жената на Пелорат. И моят приятел ще си има неприятности. Не уточних какви неприятности, но с тона си се опитах да му внуша, че ще са големи. Между мъжете изглежда съществува някаква духовна връзка — Тривайз се ухили — и един истински мъж няма да издаде събрата си. Той даже ще се опита да му помогне, ако го помолиш. Причината сигурно е в това, че следващия път може да се наложи на него да му помагат. Предполагам — добави той вече малко по-сериозно, — че и между жените съществува подобна солидарност, но тъй като не съм от този пол, нямал съм възможност да я наблюдавам отблизо.
Лицето на Блис наподобяваше красив буреносен облак.
— Това шега ли е? — попита тя.
— Не, говоря напълно сериозно — отвърна Тривайз. — Не казвам, че този тип Кендрей ни пусна само за да помогне на Янов да не ядоса жена си. Мъжката солидарност може би просто наклони везните след всичките ми други аргументи.
— Но това е ужасно. Обществото се крепи на правилата си и те го свързват в едно цяло. Толкова ли е лесно да се пренебрегнат тези правила заради някакви тривиални причини?
— Ами — каза Тривайз, останал за миг беззащитен, — доста от правилата сами по себе си също са тривиални. Малко светове са тъй придирчиви към преминаването през тяхното пространство в мирно време и при разцвет на търговията, постигнат благодарение на Фондацията. По някаква причина Компорелон не е в крак — вероятно заради неизвестни ни вътрешнополитически съображения. Защо да се затормозяваме с това?
— Проблемът е друг. Ако спазваме само правилата, които определяме като разумни, то никое от тях няма да издържи, защото просто няма такова правило, което някои да не сметнат за неоправдано и неразумно. Искаме ли да гоним личната си изгода, както ние самите я схващаме, винаги ще набедим някое спъващо я правило за неоправдано и неразумно. Тръгнем ли от ловката измама, стигаме до анархия и катастрофа дори за най-сръчния измамник, тъй като и той няма да оцелее след разпадането на обществото.
— То няма да се разпадне толкова лесно — поклати глава Тривайз. — Говориш като Гея, а Гея вероятно не е способна да разбере обществото от свободни индивиди. Дори основателно и справедливо установените правила могат лесно да надживеят полезността си, когато се променят условията, а самите те останат валидни по силата на инерцията. Тогава е не само необходимо, но и полезно тези правила да се нарушават, като по такъв начин фактът, че са станали безполезни, ако не и направо вредни, става публично достояние.
— Значи всеки крадец и убиец може да твърди, че служи на човечеството?
— Пресилваш нещата. В суперорганизма на Гея има вроден консенсус по въпроса за правилата и никому дори не хрумва да ги нарушава. Може обаче да се предположи, че така Гея ще вегетира и закостенява. В свободното общество безспорно съществува елемент на безпорядък, но това е цената, която човек плаща за възможността да въвежда новости и предизвиква промени. Общо взето, разумна цена.
— Много грешиш, ако смяташ, че Гея вегетира и закостенява — повиши глас Блис. — Нашите дела, нашите обичаи, нашите възгледи са подложени на постоянен самоанализ. Те не се запазват просто по инерция и напук на здравия разум. Гея се учи от своя опит и затова, когато е необходимо, се променя.
— Дори и да е така, както казваш, самоанализът и учението сигурно са доста бавни, защото на Гея не съществува нищо друго освен Гея. А в свободните светове, дори когато почти всички са на едно мнение, все ще се намерят хора, които е нещо не са съгласни. В някои случаи малцината може да са прави и ако са достатъчно умни, достатъчно ентусиазирани, достатъчно прави, накрая те печелят и стават герои на бъдещите епохи — като Хари Селдън, който усъвършенствал психоисторията, противопоставил своите виждания срещу цялата Галактическа империя и удържал победа.
— Той е спечелил само досега, Тривайз. Втората империя, която е планирал, никога няма да дойде. Вместо нея ще има Галаксея.
— Така ли? — откликна Голан мрачно.
— Решението беше твое и колкото и да спориш в полза на изолатите и тяхната свобода да бъдат глупави и престъпни, някъде дълбоко в съзнанието ти се крие нещо, което те накара да предпочетеш мен/нас/Гея, когато направи своя избор.