Министърът се вторачи невъзмутимо в Блис, после вдигна ръка и нареди:
— Три стола! Веднага!
Една странична врата се отвори и няколко мъже, облечени в обичайния мрачен компорелонски стил, с лек тръс изпълниха заповедта. Тримата пред бюрото седнаха.
— Ето — каза министърът със смразяваща усмивка, — сега по-удобно ли ви е?
Според Тривайз не им беше кой знае колко удобно. Столовете бяха без тапицерия, студени, с плоско седалище и облегалка, която изобщо не зачиташе формите на тялото.
— Защо сме тук? — попита той.
Министърът погледна към някакви документи, които лежаха на бюрото.
— Ще обясня веднага, щом се уверя във фактите. Вашият кораб е „Далечната звезда“ от Терминус. Така ли е, съветник?
— Да.
Министърът вдигна поглед.
— Аз използвах вашата титла, съветник. Бихте ли могли, като акт на вежливост, да използвате моята?
— „Госпожо министър“ ще бъде ли достатъчно? Или има още някаква титла?
— Няма, господине, и дори не е нужно да дублирате думите. „Министър“ е напълно достатъчно, а когато ви омръзне да го повтаряте, можете да го замените с „госпожо“.
— Тогава моят отговор на въпроса ви е: Да, министър.
— Капитан на кораба е Голан Тривайз, гражданин на Фондацията и член на Съвета на Терминус — всъщност, първа година съветник. Вие сте Тривайз. Вярно ли е всичко това, съветник?
— Да, министър. И тъй като съм гражданин на Фондацията…
— Не съм свършила още, съветник. Запазете възраженията си. Придружава ви Янов Пелорат, учен, историк и гражданин на Фондацията. Това сте вие, нали, д-р Пелорат?
Пелорат неволно се сепна, когато тя обърна пронизващия си поглед към него.
— Да, ми… — млъкна и започна отначало: — Да, министър.
Мица Лизалор решително сключи ръце.
— В доклада, който ми изпратиха, не се споменава за жена. Тази жена член ли е на корабния екипаж?
— Да, министър — отвърна Тривайз.
— Тогава се обръщам към нея. Вашето име?
— Наричат ме Блис — каза геянката със спокоен и ясен глас, — макар че цялото ми име е по-дълго, госпожо. Искате ли да го чуете?
— Засега ще се задоволя с Блис. Вие гражданка ли сте на Фондацията, Блис?
— Не съм, госпожо.
— На кой свят сте гражданка, Блис?
— Нямам документи, удостоверяващи гражданството ми на който и да било свят, госпожо.
— Нямате документи? — министърът си записа нещо на листата пред себе си. — Този факт е отбелязан. Какво правите на кораба?
— Пътник съм, госпожо.
— Съветник Тривайз или д-р Пелорат поискаха ли да видят документите ви, преди да се качите, Блис?
— Не, госпожо.
— Вие информирахте ли ги, че сте без документи?
— Не, госпожо.
— Каква функция изпълнявате на борда на кораба, Блис? Името ви отговаря ли на тая ваша функция?
Блис отвърна гордо:
— Аз съм пътник и нямам други функции.
— Защо притеснявате тази жена, министър? — намеси се Тривайз. — Какъв закон е нарушила?
Погледът на Лизалор се премести от Блис на Тривайз.
— Вие сте чуждоземци, съветник — каза тя, — и не познавате нашите закони. Независимо от това, след като сте решили да посетите света ни, сте им подвластни. Вашите закони тук не важат, това е общ принцип на галактическото право, струва ми се.
— Съгласен съм, министър, но все пак не разбирам кой от вашите закони тя е нарушила?
— Общо правило в Галактиката е, съветник, че посетител от свят извън доминацията на този, който посещава, трябва да носи със себе си документи за самоличност. Много светове са небрежни в това отношение, защото повече ценят туризма или пък са безразлични към спазването на реда. Ние на Компорелон не сме. Ние сме хора на закона и го прилагаме строго. Тази жена е човек без свят и като такава нарушава нашия закон.
— Тя нямаше избор — каза Тривайз. — Аз пилотирах кораба и го приземих на Компорелон. Беше принудена да дойде с нас, министър. Нима твърдите, че е трябвало да помоли да бъде изхвърлена в космоса?
— Това просто означава, че и вие сте нарушили нашия закон, съветник.
— Не е така, министър. Аз не съм чуждоземец. Аз съм гражданин на Фондацията, а Компорелон и подчинените му светове са асоциирана сила в нея. Като гражданин на Фондацията мога да пътувам свободно тук.
— Разбира се, съветник, стига да имате документи, с които да докажете, че наистина сте гражданин на Фондацията.
— Каквито имам, министър.
— Но дори в качеството си на гражданин на Фондацията нямате право да нарушавате нашите закони, като водите със себе си личност без свят.
Тривайз се поколеба. Ясно бе, че граничният служител Кендрей не бе удържал на думата си, така че нямаше смисъл да го прикрива. Той каза:
— На имиграционната станция не ни спряха и аз приех това за косвено разрешение да доведа тази жена със себе си, министър.