— Вярно е, че не са ви спрели, съветник. Вярно е, че имиграционните власти не са съобщили за жената и са я пуснали да мине. Аз подозирам обаче, че служителите на входната станция са решили — съвсем правилно, — че е по-важно вашият кораб да слезе на повърхността, отколкото да се тревожат за някаква личност без свят. Това, което са сторили, е, строго погледнато, нарушение на правилата и с този въпрос ще се занимаем както следва, но, лично аз не се съмнявам какво ще бъде решението. Извършеното нарушение е било оправдано. Ние сме свят на закона, съветник, но не сме чак толкова сурови, та да излизаме извън това, което повелява разумът.
— Тогава апелирам към вашия разум — бързо вметна Тривайз — да смекчите строгостта си, министър. Ако наистина не сте получили информация от имиграционната станция, че на борда на кораба има личност без свят, то когато кацнахме, още не сте знаели, че нарушаваме закона. Въпреки това вие съвсем очевидно сте били готови да ни арестувате със самото ни пристигане, както всъщност и направихте. Защо постъпихте така, щом не сте имали причина да смятате, че някакъв закон е нарушен?
Министърът се усмихна.
— Разбирам объркването ви, съветник. Моля, нека ви уверя, че каквато и информация да сме получили — или пък да не сме получили — за статута на вашия пътник, тя няма нищо общо с вашето арестуване. Ние действаме от името на Фондацията, в която сме, както изтъкнахте, асоциирана сила.
Тривайз почти зяпна от учудване.
— Но това е невъзможно, министър. Дори по-лошо. Това е смехотворно.
Кискането на Мица Лизалор потече като гъст мед. След няколко секунди тя каза:
— Харесва ми, че смятате смехотворното за по-лошо от невъзможното, съветник. Тук съм напълно съгласна. За ваша беда обаче не е нито едното, нито другото. И защо да бъде?
— Защото аз съм служител на правителството на Фондацията, изпълнявам нейна мисия и е абсолютно немислимо тя да пожелае да ме арестувате. Пък и няма властта да го направи, тъй като се ползвам с имунитет като законодател.
— А, пропускате титлата ми, но сте дълбоко развълнуван и това е простимо. Все пак не са ме молили директно да ви арестувам. Аз го направих само за да мога да изпълня онова, за което са ме помолили, съветник.
— Което е какво… министър? — този път Тривайз се постара да контролира емоциите си пред тази ужасна жена.
— Което е да конфискувам кораба ви, съветник, и да го върна на Фондацията.
— Какво?
— Отново пропускате титлата ми, съветник. Много е небрежно от ваша страна и не е начинът да отстоявате своето. Корабът, предполагам, не е лично ваш. Да не би да сте го проектирали, построили или, може би, платили за него?
— Разбира се, че не, министър. Той ми беше поверен от правителството на Фондацията.
— Тогава то е в правото си да го поиска обратно. Това е ценен кораб, струва ми се.
Тривайз не отговори.
— Гравитационен кораб, съветник — продължи министърът. — Не вярвам да има много такива. Дори самата Фондация вероятно притежава само няколко. Сигурно съжаляват, че са поверили един от тези няколко на вас. Може би ще успеете да ги убедите да ви дадат друг, по-малко ценен кораб, на достатъчно добро ниво за мисията ви. Но ние трябва да вземем този, с който пристигнахте.
— Не, министър, не мога да предам кораба. Аз не вярвам, че Фондацията е поискала това от вас.
Министърът се усмихна.
— Не само от мен, съветник. И не специално от Компорелон. Имаме причини да смятаме, че молбата е изпратена до всеки от многобройните светове и региони под юрисдикцията на Фондацията и асоциираните с нея. От това аз правя извода, че Фондацията не знае вашия маршрут и ви издирва с някаква гневна енергичност. От което пък заключавам, че вие нямате мисия от нейно име, свързана с Компорелон, понеже в такъв случай биха знаели къде се намирате и биха се обърнали конкретно към нас. Накратко, съветник, вие ме излъгахте.
Тривайз произнесе с известно затруднение:
— Бих искал да видя копие от молбата, която сте получили от правителството на Фондацията, министър. Мисля, че имам това право.
— Разбира се, ако се стигне до съд. Ние се отнасяме много сериозно към правните форми, съветник, и интересите ви ще бъдат напълно защитени, уверявам ви. Би било по-добре и по-лесно обаче ако се споразумеем тук, като избегнем публичността и губенето на време със съдебни процедури. Ние предпочитаме спогодбата, както, сигурна съм, предпочита и Фондацията, защото едва ли иска цялата Галактика да научи за бягството на един неин законодател. То би я поставило в смешна светлина, а вие и аз вече констатирахме, че това е по-лошо дори от невъзможното.