Тривайз отново премълча.
Министърът изчака малко и после продължи все така невъзмутимо:
— Хайде, съветник, така или иначе, с неформално споразумение или със съдебно дело, ние смятаме да вземем кораба. Наказанието ви, че сте довели пътничка без свят, ще зависи от пътя, по който ще поемем. Поискате ли съд, жената ще представлява допълнителен аргумент срещу вас и всички вие ще понесете пълното наказание за престъплението, а то, уверявам ви, няма да е леко. Съгласите ли се на споразумение, вашата спътничка ще бъде изпратена с търговски рейс до всяка точка, която самата тя посочи, и вие двамата ще можете да я придружите, ако искате. Или, ако Фондацията е склонна, можем да ви предоставим един от нашите кораби, съвсем добър, при условие, разбира се, че Фондацията ни възмезди с еквивалентен от нейните. Или пък, ако по някаква причина не желаете да се връщате на контролирана от Фондацията територия, възможно е да ви предложим убежище и впоследствие дори компорелонско гражданство. Виждате, че съществуват много изгодни варианти, ако се споразумеем приятелски, и никакви, ако настоявате на законните си права.
— Министър — каза Тривайз, — вие сте прекалено щедра. Обещавате неща, които не можете да направите. Невъзможно е да ми предложите убежище при наличието на молба от Фондацията да й бъда предаден.
— Съветник — сухо отвърна Мица Лизалор, — аз никога не обещавам неща, които не мога да направя. Молбата на Фондацията касае само кораба. Тя не включва вас лично или някой друг на борда му. Единствената им претенция е към „Далечната звезда“.
Тривайз хвърли бърз поглед на Блис и запита:
— Мога ли да получа вашето разрешение, министър, да се консултирам с д-р Пелорат и госпожица Блис за малко?
— Разбира се, съветник. Давам ви петнайсет минути.
— Насаме, министър?
— Ще ви заведат в една стая и след петнайсет минути ще ви доведат обратно, съветник. През това време няма да бъдете обезпокоявани, нито ще се опитваме да подслушваме разговора ви. Имате думата ми, а аз държа на нея. Но ви предупреждавам, че ще бъдете добре охранявани, така че не правете глупостта да мислите за бягство.
— Естествено, министър.
— А когато се върнете, ще очакваме вашето доброволно съгласие да предадете кораба. В противен случай съдебната машина ще се задвижи и ще стане по-лошо за всички вас, съветник. Разбрано ли е?
— Разбрано, министър — отвърна Тривайз, сдържайки гнева си, тъй като демонстрирането му не би помогнало с нищо.
18
Стаята беше малка, но добре осветена. Имаше диван и два стола, чуваше се тихото жужене на вентилатор. Общо взето, обстановката изглеждаше значително по-уютна от големия стерилен кабинет на министъра.
Там ги бе завел един от стражите, сериозен и висок, чиято ръка машинално шареше около приклада на бластера. Когато влязоха, той остана пред вратата и каза с плътния си глас:
— Имате петнайсет минути.
Веднага щом изрече това, вратата се плъзна и затвори с тъп звук.
— Мога само да се надявам, че не ни чуват — рече Тривайз.
— Но, Голан, тя ни даде думата си — възрази Пелорат.
— Съдиш за другите по себе си, Янов. Нейната „дума“ не е достатъчна. Ще я престъпи без колебание, стига да поиска.
— Няма значение — каза Блис. — Аз мога да екранирам стаята.
— Имаш екраниращо устройство? — попита историкът.
Блис се усмихна и белите й зъби светнаха.
— Умът на Гея е екраниращо устройство, Пея. Това е огромен ум.
— Ние сме тук — гневно заяви Тривайз — заради ограниченията на този огромен ум.
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Блис.
— Когато съдбоносната среща приключи, вие ме оттеглихте от съзнанието както на госпожа кмета, така и на онзи Гендибал от Втората фондация. Двамата не биваше да мислят за мен другояче освен дистанцирано и с безразличие. Аз трябваше да бъда оставен на мира.
— Налагаше се да постъпим така — каза Блис. — Ти си нашето най-важно средство.
— Да, Голан Тривайз — вечно правият. Но не сте оттеглили кораба от съзнанието им, нали? Кмет Бранно не е поискала мен — тя не се интересува от мен — поискала е кораба. Не е забравила за него.
Блис се намръщи.
— Помисли — каза Тривайз. — Гея небрежно е приела, че аз и корабът сме едно и също нещо, че сме едно цяло. След като Бранно не мисли за мен, тя няма да мисли и за кораба. Бедата е, че Гея не разбира индивидуалността. Тя е взела звездолета и самия мен за един общ организъм и е сбъркала.
— Възможно е — тихо каза Блис.
— Тогава на теб се пада да оправиш тази грешка — отсече Тривайз. — Трябва ми този гравитационен кораб и компютърът му. Нищо друго не ми върши работа. Затуй, Блис, погрижи се да остане мой. Ти можеш да контролираш умовете.