— Това от опит ли го знаеш?
— Не. Стигам до подобно умозаключение, без да чувствам нужда да го проверявам. Във всеки случай тя не ми харесва особено.
— Удивително! Повечето мъже биха казали, че е привлекателна.
— Физически наистина е привлекателна. Въпреки туй на мен не ми харесва. Първо е твърде млада, в много отношения още почти дете.
— Значи предпочиташ зрели жени, така ли?
Тривайз замълча. Някакъв капан ли беше? После измърмори предпазливо:
— Достатъчно съм живял, за да познавам няколко зрели жени. Но това пък какво общо има с моя кораб?
— Забрави за момент своя кораб — отвърна Лизалор. — Аз съм на четиридесет и шест години и не съм омъжена. Някак си бях твърде заета, за да го направя.
— В такъв случай, според правилата на вашето общество, трябва досега да сте останала целомъдрена. Затова ли попитахте откога не съм имал секс? Искате да ви дам съвет? Ако е тъй, бих казал, че то не е като храната и водата. Не е приятно да си лишен от секс, но не е и невъзможно да се живее без него.
Министърът се усмихна и хищните искрици отново се появиха в очите й.
— Не ме разбирай грешно, Тривайз. Рангът има своите привилегии и една от тях е дискретността. Не съм пълна въздържателка. При все това компорелонските мъже са незадоволителни. Приемам факта, че моралът е безспорно благо, но той обременява нашия свят с такова чувство за вина, че мъжете стават неавантюристични, непредприемчиви, бавно започват, бързо свършват и въобще са непохватни.
Тривайз още по-предпазливо каза:
— С нищо не мога да променя положението.
— Да не намекваш, че вината е у мен? Че не съм възбуждаща?
Съветникът вдигна ръка.
— Изобщо не намеквам това.
— Тогава как би реагирал ти, ако ти се отдаде възможност? Мъж от един аморален свят, за когото се предполага, че е имал най-различни сексуални преживявания от всякакъв род, пришпорен от неколкомесечно принудително въздържание, макар през цялото време да е бил близо до очарователна млада дама. Как би реагирал ти в присъствието на личност като мен, зряла жена, каквито твърдиш, че харесваш?
— Бих се държал с уважението и благоприличието, подобаващи на вашия ранг и влияние — отвърна Тривайз.
— Не бъди глупак! — изсумтя министърът.
Ръката й се плъзна отдясно на талията. Бялата лента, която я опасваше, се разхлаби и размота от гърдите и шията.
Горната част на черната рокля сега падаше много по-свободно.
Тривайз седеше вкаменен. Откога ли се въртеше в главата й тази идея? Или всичко бе своеобразен подкуп, за да постигне онова, което не бе успяла със заплахи?
Горната част на роклята се свлече заедно с банелите. Министърът седеше с гордо презрение, изписано на лицето й, гола до кръста. Гърдите й бяха умалено издание на самата нея — масивни, твърди и съкрушаващо внушителни.
— Е? — каза тя.
Тривайз съвсем откровено възкликна:
— Великолепно!
— И какво ще направиш?
— Какво диктува моралът на Компорелон, госпожо Лизалор?
— Нима го засяга това мъжът от Терминус? Сега е важен вашият морал. Не чакай повече. Гърдите ми са студени и жадуват за топлина.
Тривайз се изправи и започна да се съблича.
VI. ЕСТЕСТВОТО НА ЗЕМЯТА
22
Чувстваше се като упоен и се питаше колко ли време е минало.
До него бе Мица Лизалор, министърът на транспорта. Лежеше по корем, с глава, извърната на една страна, с отворена уста и хъркаща здраво. Тривайз изпита облекчение, че тя все пак спи. Надяваше се, когато се събуди, да си даде ясна сметка, че е била заспала.
Той също копнееше за сън, но му се струваше жизнено важно да не си го позволи. Не трябваше да го види заспал. Хубаво би било да разбере, че докато тя е потъвала в безсъзнателното, той е издържал. Сигурно би очаквала подобна издръжливост от един аморален тип, отрасъл във Фондацията, и на този етап бе по-добре да не се разочарова.
Всъщност той се беше представил отлично. Правилно бе предположил, че при нейните габарити и физическа сила, при политическата й власт и презрението към компорелонските мъже, с които бе имала връзка, при смесицата от ужас и очарование, внушени й от разказите (какво ли беше чувала, питаше се Тривайз) за сексуалните подвизи на декадентите от Терминус, Лизалор ще иска да бъде подчинена. Може би дори очакваше да се озове в положение, в което ще й бъде отнето правото на собствени желания.
Реши да действа според тази своя догадка и за късмет бе открил, че е напълно прав. (Тривайз, вечно правият, иронично си напомни той.) Не само достави удоволствие на жената, но и го направи така, че тя да се умори, докато неговите сили останаха сравнително запазени.