— Земята има ли някакви специфични особености, освен че е първоначалната планета? — попита Пелорат разпалено.
— Нещо конкретно ли имате предвид? — вметна Дениадор с мимолетната си усмивка.
— Имам предвид спътника й, който някои наричат Луна. Той е необичаен, нали?
— Това е подвеждащ въпрос, доктор Пелорат. Насочвате ме към определени мисли.
— Не казвам какво е необичайното в Луната.
— Размерите й, разбира се. Прав ли съм? Да, виждам, че съм прав. Във всички легенди за Земята се говори за внушителното й количество биологически видове и за огромния й спътник — около 3000–3500 километра в диаметър. Лесно е да се приеме разнообразието от видове, тъй като то идва естествено с биологическата еволюция, ако изобщо познанията ни за този процес са верни. По-трудно е да се повярва в гигантския спътник. Никой друг обитаем свят в Галактиката не притежава подобен. Големите спътници предпочитат газовите гиганти, на които няма живот. Затова аз като скептик не приемам съществуването на Луната.
— Ако Земята е уникална със своите милиони видове — каза Пелорат, — не е ли допустимо да има и уникален спътник? Двете особености може да са свързани.
Дениадор се усмихна.
— Не виждам как наличието на милиони видове на Земята може да създаде гигантски спътник от нищото.
— А обратното? Може би гигантският спътник е спомогнал за създаването на милионите видове.
— Не, не разбирам как е възможно да стане.
— А историята за радиоактивността на Земята? — запита Тривайз.
— Това е всеобщото мнение или, ако предпочитате, всеобщото вярване.
— Но — възрази съветникът — Земята не е могла да бъде толкова радиоактивна, че да направи живота невъзможен в течение на милиардите години, през които го е поддържала. Как е станала радиоактивна? Ядрена война?
— Такова е преобладаващото мнение, съветник Тривайз.
— От начина, по който го казвате, разбирам, че вие не го споделяте.
— Липсват сведения да е имало такава война. Разпространеното вярване, дори да е всеобщо, не е доказателство само по себе си.
— Какво друго може да се е случило?
— Няма данни да се е случило нещо. Възможно е радиоактивността да е една напълно измислена легенда, както и огромният спътник.
— Каква е общоприетата тук версия за историята на Земята? — поинтересува се Пелорат. — През професионалната си кариера съм събрал голяма колекция от легенди за произхода, много от които са свързани със свят, наречен Земя или някакво подобно име. От Компорелон нямам нито една, нищо освен беглото споменаване на Бенбали, за когото никъде в легендите ви не се казва откъде е дошъл.
— Не ме изненадва. Ние по правило не експортираме нашите легенди и съм удивен, че изобщо сте открили нещо за Бенбали. Отново суеверие.
— Но вие не сте суеверен и не бихте се поколебали да говорите за това, нали?
— Така е — кимна дребният историк, вдигайки очи към Пелорат. — Подобна тема положително би утежнила моята непопулярност много, дори опасно много, но вие тримата си заминавате от Компорелон скоро и предполагам, че няма да ме цитирате като свой източник.
— Имате честната ни дума — бързо рече Тривайз.
— Тогава ето в резюме какво се предполага, че се е случило, изчистено от свръхестествени и морализаторски елементи. Земята е съществувала като единствен свят, обитаван от хора, за неизмерим период от време и после, преди около 20–25 хиляди години, човешкият род разработил междузвездните пътувания чрез хиперпространствения скок и колонизирал група планети. Заселниците на тези планети използвали роботи, първоначално изобретени на Земята още преди времето на хиперпространствените пътешествия и… впрочем, знаете ли какво представляват роботите?
— Да — каза нетърпеливо Тривайз. — Неведнъж ни задаваха този въпрос. Знаем какво са роботите.
— Заселниците, благодарение на напълно роботизирано общество, развили високи технологии, постигнали забележително дълголетие и пренебрегнали нишката към своите прадеди. Според по-драматичните версии на тази история те дори станали господари и потисници на прародителския си свят. Накрая Земята изпратила нова група емигранти, сред които роботите били забранени. От колонизираните светове Компорелон бил един от първите. Нашите патриоти настояват, че е първият, но и за това няма данни, които един скептик може да приеме. По-ранните заселници измрели и…
— Защо са измрели, доктор Дениадор?
— Защо ли? Романтиците си представят, че са били наказани за престъпленията си от Великия Наказател, макар че никой не си прави труда да каже защо Той е чакал толкова дълго. Но няма нужда да прибягваме до вълшебни приказки. Лесно може да се допусне, че общество, което е изцяло обслужвано от роботи, става изнежено и упадъчно, стопява се и отмира от чиста скука или, по-изискано казано, защото изгубва желание за живот. Втората вълна — заселниците без роботи, оцелява и завзема цялата Галактика, но родната им планета вече е радиоактивна и постепенно бива забравена. Причината, която обикновено се посочва за това, е, че роботи е имало и на Земята, тъй като заселниците от първата вълна са поощрявали производството им.