Тривайз почти се вбеси.
— Да не искате да кажете, че ключът към Земята, чието местоположение е неизвестно, може да се намери на космонитските светове, чието местоположение също е неизвестно?
Дениадор сви рамене.
— Не сме имали контакти с тях от двайсет хиляди години. Не сме се и сещали дори. И те, като Земята, са потънали в мъгла.
— На колко свята са живели космонитите?
— Легендите говорят за петдесет — подозрително кръгла цифра. Вероятно са били доста по-малко.
— И вие не знаете местоположението на нито един от петдесетте?
— Ами, чудя се…
— Какво се чудите?
— Тъй като първобитната история ми е хоби — неохотно поде Дениадор, — както впрочем и на доктор Пелорат, понякога съм изследвал стари документи с надеждата да открия нещо за ранните времена, искам да кажа нещо повече от легенди. Миналата година се натъкнах на записките на един древен кораб, почти невъзможни за разчитане. Те датираха от много далечна епоха, когато нашият свят още не се е наричал Компорелон. Използваше се името „Балисвят“, което, струва ми се, е ранен вариант на „Света на Бенбали“…
— Публикувахте ли ги? — попита развълнувано Пелорат.
— Не — отвърна Дениадор. — Не искам да скачам, преди да съм сигурен, че в басейна има вода, както гласи старата поговорка. Видите ли, в записките се казваше, че капитанът на кораба е посетил някакъв космонитски свят и е отвел със себе си една космонитка.
— Нали споменахте, че космонитите не приемали посетители — обади се Блис.
— Именно, и точно по тази причина не публикувам материала. Звучи невероятно. Съществуват мъгляви разкази, които биха могли да се тълкуват като легенди за космонитите и за техния конфликт със заселниците — нашите прадеди. Такива легенди има не само на Компорелон, но в най-различни варианти и на много други светове, обаче в едно отношение всичките съвпадат. Космонитите и заселниците не са общували. Не е имало социални контакти, да не говорим за сексуални, и въпреки туй изглежда капитана-заселник и космонитската жена ги е свързвала любов. Това е толкова невероятно, че не виждам шанс подобна история да бъде приета за нещо друго освен, в най-добрия случай, за романтична приказка.
Тривайз изглеждаше разочарован.
— Това ли е всичко?
— Не, съветник, има още нещичко. Открих някакви цифри в останките от бордовия дневник, които е възможно да представляват космически координати. Ако са такива — а честта ми на скептик ме заставя да подчертая, че спокойно може и да не са — интуицията пък ми подсказва, че са именно координатите на три от космонитските светове. Един от тях може би е този, на който капитанът е кацнал и откъдето е отвел своята любима.
— Не е изключено, дори историята да е измислена, координатите да са истински — каза Тривайз.
— Напротив, възможно е — отвърна Дениадор. — Ще ви дам числата. Обаче току-що ми хрумна нещо много забавно — бързата му усмивка проблесна.
— Какво? — попита съветникът.
— Ами ако сред тези числа са координатите на самата Земя?
27
Яркооранжевото компорелонско слънце изглеждаше по-голямо от слънцето на Терминус, но бе разположено ниско над хоризонта и излъчваше слаба топлина. Вятърът, за щастие лек, докосваше с ледени пръсти страните на Тривайз.
Той трепереше в електрифицираното палто, подарено му от Мица Лизалор, която сега стоеше до него.
— Сигурно понякога времето става по-топло, Мица — подхвърли съветникът.
Тя гледаше към слънцето, продължавайки да стои на празния космодрум без никакви признаци за дискомфорт — висока, едра, облечена в палто, по-тънко от това на Тривайз, и сякаш неуязвима за студа.
— Имаме прекрасно лято — отвърна на полувъпроса му Лизалор. — Не е дълго, но нашите посеви за храна са приспособени към него. Сортовете са специално подбрани да израстват бързо на слънцето и да не измръзват лесно. Домашните ни животни са с гъста козина и компорелонската вълна, по общо признание, е най-добрата в Галактиката. Освен това в орбита около Компорелон имаме ферми за тропически плодове. Дори експортираме консервирани ананаси с превъзходен аромат. Повечето хора, които ни познават като студен свят, не знаят това.
— Благодаря ти, че дойде да ни изпратиш, Мица — каза Тривайз, — както и че се съгласи да ни съдействаш в нашата мисия. За свое собствено спокойствие обаче трябва да те попитам дали смяташ, че ще имаш сериозни неприятности.
— Не! — тя гордо поклати глава. — Никакви неприятности. Първо, няма да ме разпитват. Аз ръководя транспорта, което означава, че определям правилата за космодрумите, входните станции и корабите, които пристигат и заминават. Министър-председателят разчита на мен за всичко това и май няма нищо против да не знае подробностите. Пък дори и да ме разпитват, достатъчно е да кажа истината. Правителството ще ме аплодира, задето не съм предала кораба на Фондацията. Народът също, ако решим, че е безопасно да му го съобщим. А самата Фондация няма да узнае.