Пелорат неочаквано щракна с пръсти.
— Значи това било.
Блис го погледна изненадано.
— Какво има, Пел?
— Веднъж се натъкнах на откъс от поема — много стара, на архаичен и трудно разбираем галактически език, но това свидетелстваше за древността й. Макар че точно аз не бива да се оплаквам от архаизмите, нали, приятели? Покрай моята работа съм станал специалист в няколко варианта на старогалактическия, което ми носи голямо удовлетворение, въпреки че не служи за нищо извън работата ми. Та за какво говорех?
— Стар откъс от поема, мили Пел.
— Благодаря, Блис — кимна той и се обърна към Тривайз. — Тя внимателно следи какво казвам, за да ме връща, когато се отклоня от курса, което се случва доста често.
— Това е част от чара ти, Пел — усмихна се Блис.
— Както и да е, този откъс имаше претенции да описва планетната система, включваща Земята. Не зная защо, тъй като цялата поема не е запазена или поне аз не успях да я открия. Оцелял е единствено откъсът, вероятно заради астрономическото си съдържание. Във всеки случай в него се говореше за светлия троен пръстен на шестата планета: „Широк, а също и голям, та гърчав бе светът под него.“ Още го помня, виждаш ли! Не разбирах какво може да означава планетен пръстен. Спомням си, че си представях редица от три окръжности от едната страна на описвания свят. Изглеждаше толкова безсмислено, че дори не си направих труда да го включа в библиотеката. Сега съжалявам, задето не съм попитал някого — той поклати глава. — Да си митолог в днешната Галактика е толкова самотно занятие, че забравяш ползата от питането.
— Може би си бил прав, като си го игнорирал, Янов — каза Тривайз утешително. — Погрешно е поетическите брътвежи да се приемат буквално.
— Но те тъкмо това са имали предвид — отвърна Пелорат, сочейки екрана. — Ето за какво е ставало дума в поемата. Три пръстена, концентрични, по-широки от самата планета.
— Никога не съм чувал подобно нещо — призна Тривайз. — Не мисля, че пръстените могат да бъдат чак толкова обширни. В сравнение с планетата, която опасват, те са винаги много по-тесни.
— Не бяхме чували и за обитаема планета с гигантски сателит, нали? Нито за обитаем свят с радиоактивна кора — напомни Пелорат. — Ето ти уникалност номер три. Ако намерим радиоактивна планета, която би била обитаема, с гигантски сателит, и друга такава в системата — с огромен пръстен, няма да има никакво съмнение, че сме открили Земята.
Тривайз се усмихна.
— Съгласен съм, Янов. Ако открием тези три неща, определено ще сме намерили Земята.
— Ако! — въздъхна Блис.
30
Бяха минали покрай по-големите светове и се устремиха в пространството между двата най-външни в планетната система, така че в обсег от 1,5 милиарда километра нямаше значителна маса. Пред тях лежеше само големият кометен облак, който бе гравитационно пренебрежим.
„Далечната звезда“ бе набрала скорост от 0,1 c — една десета от скоростта на светлината. Тривайз добре знаеше, че теоретически корабът може да развие скорост близка до светлинната, но знаеше също, че на практика именно 0,1 c е разумната граница.
При тази скорост можеха да се разминат с всеки обект с осезаема маса, но нямаше начин да избегнат безбройните частици прах в космоса, а още по-малко отделните атоми и молекули. При по-високи скорости дори такива дребни обекти биха причинили вреда, одрасквайки корпуса на кораба. При скорости, близки до тази на светлината, всеки атом, който се разбиеше в корабния корпус, щеше да има качествата на космически лъч. От такова проникващо лъчение никой на борда не би оцелял дълго.
На екрана не се забелязваше видимо движение на далечните звезди и макар корабът да се носеше с трийсет хиляди километра в секунда, изглеждаше, като че ли стои на едно място.
Компютърът сканираше пространството далеч напред за евентуални обекти с малки, но значими размери, движещи се по насрещен курс, и „Далечната звезда“ плавно маневрираше, за да избегне удара в редките случаи, когато се налагаха маневри. Предвид малките обеми на евентуалните насрещни обекти, скоростта, с която ги отминаваха, и липсата на инерционен ефект при смяната на курса, не можеше да се разбере дали въобще някога са се разминавали „на косъм“.
Затова Тривайз не се безпокоеше от подобни проблеми и дори не се замисляше за тях. Той бе съсредоточил цялото си внимание върху трите групи координати, които Дениадор му бе дал и по-специално върху тази, която обозначаваше най-близкия до тях самите обект.