— Може би не я виждаме, понеже не съществува — предположи геянката. — Нищо чудно компорелонските легенди да не са верни или пък координатите да са сгрешени.
— Точно така. Сега обаче, след като е локализирал мястото, където вероятно се е намирала планетата преди двайсет хиляди години, компютърът може да изчисли приблизителните й настоящи координати. Използвайки коригираните спрямо времето числа — корекция, която можех да направя само с помощта на звездната карта — вече ще се прехвърлим към реалното звездно поле на Галактиката.
— Но ти просто прие средна скорост за Забранения свят — каза Блис. — Ами ако скоростта му не е била такава? Тогава няма да си получил и точните координати.
— Вярно е, обаче с корекцията почти сигурно се доближаваме повече до реалното местоположение, отколкото ако тя не се извърши.
— Само се надяваш! — подхвърли Блис със съмнение.
— Точно това правя — кимна Тривайз. — Надявам се. А сега нека да погледнем реалната Галактика.
Двамата се взираха напрегнато, докато съветникът (вероятно за да намали собственото си напрежение и отложи решителния момент) говореше звучно, сякаш изнасяше лекция.
— Реалната Галактика е по-трудна за наблюдаване. Картата в компютъра е изкуствено творение, от което могат да се премахват ненужните елементи. Ако гледката е скрита от мъглявина, например, мога да я отстраня. Ако ъгълът на зрение е неудобен за моите цели, мога да го променя, и така нататък. Истинската Галактика обаче трябва да се приема такава, каквато я виждаш, и ако настоявам за промяна, налага се да се придвижа физически в пространството, което отнема много повече време, отколкото изисква пренагласяването на картата.
Докато говореше, на екрана се появи някакъв толкова богат на звезди облак, че приличаше на безформена маса прах.
Тривайз каза:
— Това е общ поглед към част от Млечния път, а на мен, разбира се, ми трябва преден план. Но ако увелича предния план, другото ще избледнее. Координатната точка е доста близо до Компорелон, така че би трябвало да мога да докарам картината до положение, близко до изгледа от картата. Нека сега задам необходимите команди, стига да съм успял да запазя ума си достатъчно бистър. Хоп!
Звездното поле се разшири взривно и хиляди слънца изскочиха във всички посоки от рамката, създавайки у наблюдателите толкова реално усещане за приближаване към екрана, че и тримата неволно се облегнаха назад, сякаш в отговор на внезапен тласък.
Старият образ се върна — не така тъмен, какъвто бе на картата, но шестте звезди бяха разположени както преди. И там, близо до центъра, имаше още една, която светеше по-ярко от останалите.
— Ето я — прошепна Пелорат със страхопочитание.
— Възможно е. Ще накарам компютъра да анализира спектъра й.
Последва доста дълга пауза, преди Тривайз да започне с обясненията:
— Спектрален клас С4, което значи по-тъмна и по-малка от слънцето на Терминус, но доста по-ярка от това на Компорелон. Никоя звезда от клас C не бива да бъде пропусната в галактическата карта на компютъра. Тъй като с тази случаят е точно такъв, разполагаме със сериозна индикация, че тя може да е слънцето, около което обикаля Забраненият свят.
Блис попита:
— Има ли някаква вероятност да се окаже, че липсва обитаема планета, която да се върти около тази звезда?
— Предполагам, че вероятност има. В такъв случай ще се опитаме да открием другите два Забранени свята.
— Ами ако и те са фалшива тревога? — упорстваше геянката.
— Тогава ще опитаме нещо друго.
— Какво например?
— Де да знаех — мрачно отвърна Тривайз.
ЧАСТ ТРЕТА
АВРОРА
VIII. ЗАБРАНЕНИЯТ СВЯТ
31
— Голан — обади се Пелорат. — Ще те притеснява ли, ако гледам?
— Ни най-малко, Янов — отвърна Тривайз.
— А ако задавам въпроси?
— Питай.
— Какво правиш в момента?
Тривайз отмести погледа си от екрана.
— Трябва да измеря разстоянието до всяка звезда, която тук изглежда близо до Забранения свят, за да определя колко близо е в действителност. Трябва да зная гравитационното й поле, а за това ми е нужна масата и разстоянието. Без тези данни не можем да сме сигурни, че ще направим чист скок.
— Как постигаш всичко това?
— Ами, координатите на всяка една звезда, която виждам, са в информационните банки на компютъра и могат да бъдат превърнати в координати по компорелонската система. А те, от своя страна, могат леко да се коригират съобразно реалното положение на „Далечната звезда“ в пространството спрямо слънцето на Компорелон — и това ми дава отстоянието на звездата. На екрана всички тези червени джуджета изглеждат едва ли не долепени до Забранения свят, но някои може да са по-близо, други по-далече. Необходимо ни е триизмерното им положение, разбираш ли?