— Може да не са двадесет хиляди години — търпеливо отговори Тривайз. — Споменах го като най-дългия възможен период, в който планетата е била без хора, защото според компорелонските легенди точно преди толкова време този свят е бил процъфтяващ. Но представете си, че последните човешки същества са умрели, изчезнали или избягали само преди десет века.
Те достигнаха другия край на нощната страна, разсъмна се и зората почти моментално прерасна в ярка слънчева светлина.
„Далечната звезда“ се спусна надолу и забави ход, докато подробностите на земната повърхност станаха отчетливи. Островчетата, които осейваха крайбрежието на континента като точки, сега се виждаха ясно. Повечето бяха отрупани със зелена растителност.
Тривайз каза:
— Според мен трябва да обърнем специално внимание на повредените райони. Струва ми се, че там, където е имало най-големи концентрации от хора, екологичното равновесие ще е най-лошо. Именно тези места може да са ядрото на разпространяващата се напаст на антитераформирането. Какво мислиш, Блис?
— Възможно е. Във всеки случай, тъй като не разполагаме с точна информация, нека погледнем там, където най-лесно се вижда. Ливадите и горите ще са погълнали повечето следи от човешко обитаване, така че търсенето им би било губене на време.
— Хрумва ми — каза Пелорат, — че един свят в крайна сметка ще създаде равновесие с това, с което разполага. Могат да се появят нови видове и злокачествените райони да бъдат реколонизирани.
— Възможно е, Пел — рече Блис. — Зависи все пак от това, колко нарушено е било равновесието на света първоначално. А за да се излекува и постигне отново такова чрез еволюция, ще са нужни много повече от двадесет хиляди години. Някъде от порядъка на милиони…
„Далечната звезда“ вече не обикаляше около планетата, а бавно плаваше над петстотинкилометров равнинен пояс, обрасъл с пирен и прещип, и тук-там с по някоя група дървета.
— Какво ще кажете за това? — попита неочаквано Тривайз.
Корабът спря на дрейф и увисна във въздуха. Чуваше се тихото, но непрекъснато бръмчене на двигателите, включили се на високи обороти, за да неутрализират почти напълно гравитационното поле на планетата.
Там, където сочеше Тривайз, не се забелязваше нищо особено. Нащърбени насипи пръст, обрасли с рядка трева.
— Нищо не ми напомня — пръв се обади Пелорат.
— Тези насипи са подредени в прави линии. Прави и успоредни. Има и едва забележими напречни, ако се вгледаш по-внимателно. Виждаш ли? Това е невъзможно за никое естествено образувание. Явно е човешко творение, защото очертава основи и стени — така ясно, сякаш самите те стоят пред нас.
— Да речем, че си прав — каза Пелорат. — Но това са просто развалини. Ако ще правим археологически проучвания, трябва дълго да копаем. На археолозите им отнема години, за да изследват професионално…
— Да, ние нямаме толкова време. Но ако там долу са очертанията на древен град и е останало нещо неразрушено? Нека проследим линиите и видим къде ще ни отведат.
И наистина, в единия край на района — където дърветата бяха по-гъсто групирани — се мернаха цели или почти цели стени.
— За начало е добре. Кацаме — обяви Тривайз.
IX. ОЧИ В ОЧИ С ГЛУТНИЦАТА
35
„Далечната звезда“ спря в подножието на малко възвишение — хълм сред равнинната местност. Без много-много да се замисля, Тривайз реши, че ще е най-добре корабът да не се вижда прекалено ясно от всички посоки.
Той каза:
— Температурата навън е 24° С, вятърът е северен, със скорост около 11 километра в час, има разкъсана облачност. Липсват достатъчно данни за общата циркулация на въздуха, та да може да се предвиди времето. Но тъй като влажността е към 40 процента, едва ли ще вали. Общо взето, изглежда сме избрали удобна ширина или годишен сезон, а след Компорелон това ще бъде направо удоволствие.
— Предполагам — вметна Пелорат, — че с напредването на антитераформацията и промените в климата на планетата ще стават по-резки.
— Сигурна съм, че е така — рече Блис.
— Бъдете колкото си щете сигурни — иронизира Тривайз, — защото имаме хиляди години в аванс. Засега планетата е все още приятна и ще остане такава, докато сме живи, а и много време след това.
Докато говореше, той опасваше никакъв широк колан около кръста си. Блис рязко попита:
— Какво е това, Тривайз?
— Така съм обучаван във флота — отвърна съветникът. — Не слизам на непознат свят невъоръжен.
— Сериозно ли възнамеряваш да вземеш оръжие?
— Абсолютно сериозно. Тук отдясно — той потупа един кобур, в който имаше обемист предмет с широко дуло — е бластерът ми, а тук отляво — невронният камшик.