Тривайз ги гледаше как се отдалечават. Гласът на Пелорат затихваше, докато той крачеше ентусиазирано към развалините, а геянката вървеше редом.
Известно време слушаше разсеяно, после се обърна, за да продължи с изучаването на околността. Какво би могло да предизвиква безпокойството му?
Никога не бе стъпвал на ненаселена с хора планета, но бе наблюдавал много такива от космоса. Обикновено те бяха малки светове — твърде малки, за да задържат въздух или вода, и доста полезни като място за среща по време на флотските маневри (през неговия живот не бе имало война, нито даже цял век преди раждането му, но маневрите продължаваха) или при упражненията за симулиран принудителен ремонт. Тривайз беше летял в орбита около подобни светове, беше кацал на тях, но никога не бе имал повод да слезе от кораба.
Дали се безпокоеше, защото сега действително се намираше на един безлюден свят? По същия начин ли щеше да се чувства на някоя от онези малки безвъздушни планети, които бе виждал през студентските си години — че и по-късно?
Поклати глава. Нямаше да се разтревожи толкова. Сигурен бе в това. Щеше да бъде облечен в скафандър, както безброй пъти, когато е бивал извън кораба си в космоса. Това бе позната ситуация и допирът с едно обикновено парче скала едва ли щеше да промени усещането. С положителност — не!
Разбира се… но сега беше без скафандър.
Стоеше на един възможен за обитаване свят, приятен за сетивата поне колкото Терминус и много повече от Компорелон. Усещаше полъха на вятъра върху лицето си, топлината на слънцето върху гърба си, шумоленето на растителността в ушите си. Всичко бе познато, само дето нямаше хора — или вече нямаше.
Това ли беше причината? Тя ли придаваше толкова зловеща атмосфера на подробностите? Нима защото сега се намираха не просто на необитаем, а на изоставен свят?
Никога не бе попадал на изоставен свят; никога не бе чувал за изоставени светове; никога не бе допускал, че свят може да бъде изоставен. Всички планети, които познаваше, веднъж заселени с хора, оставаха обитаеми завинаги.
Той вдигна очи. Една птица пресече полезрението му; изглеждаше дори някак си по-естествена от сиво-синьото небе между оранжевите облаци. (Беше сигурен, че ако прекара два-три дни на планетата, ще свикне с непривичните цветове и небето и облаците ще започнат да му се струват нормални.)
От дърветата долитаха птичи песни и тихо жужене на насекоми. Блис бе споменала за пеперуди и те бяха тук — в удивително количество, с пъстроцветни окраски.
От време на време гъстата трева около дърветата се раздвижваше, но той все още не можеше да разбере какво причинява това движение.
Нито пък очевидното присъствие на живот наблизо предизвикваше страха му. Както беше казала Блис, на тераформираните светове от самото начало липсваха опасни животни. Вълшебните приказки от детството и героическите фантазии на юношеството неизменно имаха за сцена легендарни планети, взети на заем най-вероятно от мъглявите митове за Земята. Холографският екран на хипердрамата гъмжеше от чудовища — лъвове, еднорози, дракони, китове, бронтозаври, мечки. Имаше ги с дузини и той дори не помнеше имената им; някои бяха определено митични, а може би и всичките. Имаше по-дребни същества, които хапят и жилят, както и страшни при допир растения — но това бяха измислици. Естествено, бе чувал, че някогашните пчели са можели да жилят, но сегашните бяха, разбира се, съвсем безобидни.
Тривайз бавно тръгна надясно и заобиколи хълма. Тревата беше висока и гъста, само че пръсната на туфи. Разходи се между дърветата, които също растяха на отделни неголеми групи.
После се прозя. Определено не се случваше нищо вълнуващо и през ума му мина да се върне на кораба и да подремне. Не, немислимо е. Трябва да стои на пост.
Какво, може би трябваше и да марширува: едно, две, едно, две, да се завърта рязко кръгом и да изпълнява сложни фигури с параден електрожезъл? (Това оръжие не се използваше от три века насам, но все още бе задължително при строевата подготовка, без някой да може да посочи точната причина.)
Усмихна се на хрумването си, после се запита дали да не се присъедини към Пелорат и Блис край развалините. Защо? С какво можеше да им помогне?
Ами ако забележи нещо, което Янов случайно е пропуснал? Е, ще разполага с достатъчно време да огледа, след като те се върнат. По-добре беше, има ли артефакти за намиране, да остави Пелорат да ги открие.
Възможно ли е двамата да са в беда? Глупости! Каква беда?
Пък ако случайно бяха в беда, щяха да извикат.
Той спря и се ослуша. Не чу нищо.
После отново го обзе непреодолимата мисъл за караула и закрачи с маршова стъпка, вдигайки високо крак, а сетне удряйки го в земята, като в същото време сваляше въображаемия електрожезъл от рамото си, завърташе го, задържаше го пред себе си — строго отвесно, отново го завърташе и го поставяше на другото рамо. Рязко, с един отривист кръгом Тривайз се озова пак с лице към кораба, който бе вече доста далеч.