Тривайз кимна.
— Щом искаш.
В гласа му имаше ледена нотка, която накара геянката да вдигне вежди, но в този момент в стаята се втурна Пелорат, тресящ главата си така, сякаш искаше да я откъсне.
— Мисля — изрева той, — че го открих.
39
По принцип съветникът не вярваше в лесните победи, но в края на краищата човешко е да повярваш на нещо дори против разума си. Той почувства, че мускулите на гърдите и гърлото му се стягат, но все пак успя да изрече:
— Местоположението на Земята? Това ли откри, Янов?
Пелорат го зяпна втрещено и ентусиазмът му сякаш се изпари.
— Ами, не — рече той явно сконфузен, — не съвсем. Всъщност, Голан, няма нищо общо. Бях забравил за това. Открих… друго в развалините. Предполагам, че не е толкова важно.
Тривайз с усилие пое дълбоко въздух и каза:
— Няма защо да се притесняваш, Янов. Всяка находка е важна. Та какво дойде да ни съобщиш?
— Ами — започна Пелорат, — работата е там, че почти нищо не беше оцеляло, разбирате ли? Двадесет хиляди години ветрове и бури не оставят много след себе си. Още повече, растенията също действат като бавни разрушители, а животните… но както и да е. Въпросът е, че „почти нищо“ не означава „нищо“. Развалините, на които попаднахме, трябва да са останки от обществена сграда, тъй като върху едни паднали камъни или късове бетон имаше изсечен надпис. Беше много трудно да се различи, нали разбираш, приятелю, но аз направих снимки с един от онези фотоапарати с вградено компютърно увеличение, които имаме на борда — така и не се наканих да поискам разрешение да го взема, Голан, но ми се стори важно и…
Тривайз махна нетърпеливо с ръка.
— Продължавай.
— Успях да разчета част от надписа, който явно беше много архаичен. Даже с компютърното увеличение и моята осведоменост по отношение на архаичния език беше невъзможно да се разбере каквото и да било с изключение на една кратка фраза. Там буквите бяха по-големи и малко по-ясни от останалите. Може да са били изсечени и по-дълбоко, защото представляваха наименованието на самия свят. Фразата гласеше: „Планета Аврора“, така че предполагам, че светът, на който стоим, се нарича Аврора, или поне се е наричал така.
— Все някак трябва да се нарича — отбеляза Тривайз.
— Да, но имената рядко се избират произволно. Току-що претърсих внимателно библиотеката си и намерих две стари легенди, идващи, както се оказа, от два много отдалечени един от друг свята, така че имаме достатъчно основание да смятаме, че са възникнали независимо, като имаме предвид… както и да е! И в двете легенди Аврора е името на зората. Може да се предполага, че на някакъв прагалактически език „аврора“ е означавало „зора“. Работата е там, че някаква дума за зора или зазоряване често се използва като име на първите построени космически станции или други подобни конструкции. Ако този свят се нарича Зора, независимо на какъв език, възможно е и той да е бил първият по рода си.
Тривайз попита:
— Да не се готвиш да ни излезеш с твърдението, че тая планета всъщност е Земята и Аврора е алтернативното й име, тъй като Земята символизира зората на живота и на човечеството?
— Не мога да отида толкова далеч — отговори Пелорат.
— Все пак няма радиоактивна повърхност — напомни с горчивина в гласа си съветникът, — няма огромен спътник, нито газов гигант с широки пръстени.
— Точно тъй. Но Дениадор от Компорелон смяташе, че тъкмо този е един от световете, усвоени на времето от първата вълна заселници — космонитите. Ако е така, то неговото име може би сочи, че е бил първият от космонитските светове. Възможно е в този момент да стоим на най-стария човешки свят в Галактиката, с изключение на Земята. Това не е ли вълнуващо?
— Във всички случаи е интересно, Янов, но не извлякохме ли твърде много от едно име?
— Има още — заяви Пелорат възбудено. — Доколкото е меродавна справката в моите архиви, днес в Галактиката липсва свят с име „Аврора“ и, сигурен съм, твоят компютър ще го потвърди. Както казах, има всякакви светове и други обекти, наречени „Зора“ или нещо подобно, но никъде не е използвана самата дума „Аврора“.
— А защо ще я използват? Щом е прагалактическа, няма как да е популярна.
— Но имената остават, дори когато са безсмислени. Ако този е първият населен свят, той е бил прочут; може даже за известно време да е бил господстващият свят в Галактиката. С положителност ще има други, кръстени „Нова Аврора“, „Малката Аврора“ и тъй нататък. А такива…
Тривайз го прекъсна:
— Може да не е първият населен свят. Може никога да не е играл важна роля.