— Според мен има по-основателна причина, драги приятелю.
— Каква например, Янов?
— Ако първата вълна заселници е била застигната от втора, на която сега принадлежат всички светове в Галактиката — както впрочем твърдеше Дениадор, — много е вероятно да е имало период на враждебност между двете вълни. И при изграждането на своите, тъй да се каже, светове втората вълна да избягва да използва имената, дадени от първата на нейните си. По този начин от факта, че името „Аврора“ не се повтаря, можем да заключим, че действително са съществували две заселнически вълни и че този свят е от първата.
Тривайз се усмихна.
— Янов, вече добивам представа как работите вие, митолозите. Съграждате красива надстройка, пък било то и върху въздушни основи. Легендите твърдят, че заселниците от първата вълна са били придружени от множество роботи и се предполага, че именно те са причинили гибелта им. Ако бяхме намерили поне един робот на този свят, щях да съм склонен да приема хипотезата за първата вълна, но как можем да очакваме след двадесет хиляди…
Пелорат с усилие мърдаше устни, без да издаде членоразделен звук, докато накрая проговори:
— Ама не ти ли казах? Не, разбира се, че не съм! Толкова съм развълнуван, че всичко ми се обърка в главата. Голан, там имаше робот.
40
Тривайз разтри челото си, сякаш то внезапно го заболя.
— Робот? — попита той. — Имаше робот?
— Да — Пелорат закима енергично с глава.
— Откъде знаеш?
— Ами, беше си робот. Как мога да не го позная, след като съм го видял?
— Ти виждал ли си някога друг път робот?
— Не, но беше метален предмет, който прилича на човек. Глава, ръце, крака, торс. Естествено, като казвам метален, имам предвид най-вече ръждясъл, и когато се приближих към него, предполагам вибрациите от стъпките ми го повредиха още повече, така че докато протегна ръка да го пипна…
— Защо е трябвало да го пипаш?
— Ами, сигурно не съм можел да повярвам на очите си. Беше машинална реакция. Щом го докоснах, той се разпадна. Но…
— Да?
— Преди да се разпадне съвсем, очите му като че ли слабо просветнаха и издаде звук, сякаш се опитва да изрече нещо.
— Искаш да кажеш, че все още е функционирал?
— Едва-едва, Голан. После се срина.
Тривайз се обърна към Блис.
— Потвърждаваш ли всичко това?
— Робот беше и ние го видяхме — отвърна геянката.
— И работеше?
Жената глухо каза:
— Когато се разпадаше, долових слаба невронна дейност.
— Каква невронна дейност? Роботите нямат органичен мозък.
— Предполагам, че притежават компютризирания му еквивалент — отговори Блис — и аз мога да го доловя.
— Долови роботска, а не човешка менталност, така ли?
Тя сви устни:
— Беше твърде слаба, за да разбера друго, освен че я има.
Тривайз я изгледа, после и Пелорат и каза с едва потискана ярост:
— Това променя всичко.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
СОЛАРИЯ
Х. РОБОТИ
41
По време на вечерята Тривайз изглеждаше потънал в мисли, а Блис насочи цялото си внимание към храната.
Пелорат, който комай единствен бе склонен да разговаря, изтъкна, че ако планетата, на която се намират, е Аврора и че ако това е първият колонизиран свят, той би трябвало да е доста близо до Земята.
— Може би си струва да претърсим непосредственото звездно обкръжение — вметна историкът. — То ще рече да пресеем най-много неколкостотин звезди.
Тривайз измърмори, че прийомът на пробите и грешките е последното средство и че преди да открият Земята, би искал да събере колкото е възможно повече информация за нея. Не каза нищо повече и Пелорат, очевидно почувствал се срязан, също потъна в мълчание.
Тъй като съветникът не стана по-общителен и след като се нахраниха, Янов плахо се обади:
— Тук ли ще стоим, Голан?
— Поне за през нощта — отвърна Тривайз. — Имам нужда да помисля малко.
— Дали е безопасно?
— Дори наоколо да има нещо много по-лошо от кучетата — каза Тривайз, — в кораба ще сме в пълна безопасност.
Пелорат се запъна:
— Колко време ще ни трябва, за да излетим, ако тук има нещо много по-лошо от кучетата?
— Компютърът е в готовност за излитане — поясни съветникът. — Мисля, че ще успеем за не повече от две-три минути. И понеже, ако се случи неочаквано събитие, той ще ни разбуди съвсем ефективно, предлагам всички да поспим. Утре сутринта ще реша как да продължим.
На приказки е лесно, помисли малко по-късно Тривайз, уловил се, че се взира в тъмнината. Беше се свил полуоблечен на пода на компютърното помещение. Твърде неудобна поза, ала той бе сигурен, че този път и леглото няма да е по-примамливо, а оттук поне можеше незабавно да предприеме някакви действия, ако компютърът вдигне тревога.