— Или пък — обади се и Пелорат, — може да знаят, но да откажат да ни съобщят.
— Предполагам, че не могат да откажат — възрази Тривайз, — освен ако не им е било изрично наредено. А защо ще им дават такива заповеди, щом никой на планетата не би и могъл да очаква нашето пристигане?
На три метра от тях роботите спряха. Не продумаха нищо и повече не помръднаха.
С ръка на бластера и без да сваля очи от групата, Тривайз каза на Блис:
— Можеш ли да определиш дали са враждебно настроени?
— Ще трябва да се съобразяваме с факта, че нямам никакъв опит, що се отнася до умствените им процеси, но засега не откривам излъчване, което да изглежда враждебно.
Съветникът свали дясната си ръка от ръкохватката на оръжието, но не я отмести много. После вдигна лявата с длан към роботите и бавно изрече:
— Аз ви поздравявам. Дойдохме на този свят като приятели.
Средният наклони глава в нещо като бегъл поклон, което някой оптимист би могъл да приеме и за жест на добра воля, и отговори.
От изумление ченето на Тривайз увисна. В един свят на развити галактически връзки човек не би могъл дори за миг да помисли, че толкова елементарно действие е в състояние да го изненада. Роботът обаче не говореше на стандартен галактически или на нещо наподобяващо го. Всъщност Тривайз не можа да разбере нито една негова дума.
45
Пелорат бе изненадан не по-малко от съветника, но в учудването му имаше и елемент на задоволство.
— Не е ли странно? — попита той.
Тривайз се обърна към него със солидна нотка грубост в гласа си:
— Не странно, а направо пълна безсмислица.
Историкът се възпротиви:
— Изобщо не е безсмислица. Това също е галактически, но много архаичен. Улавям някои думи. Вероятно лесно щях да го разбера, ако беше написано. Истинската трудност е в произношението.
— Добре де, какво каза?
— Мисля, че каза, че не е разбрал какво казваш.
— Не мога да кажа какво е казал — обади се и Блис — но долавям учудване, което си е съвсем на мястото. Разбира се, ако се доверя на моя анализ на роботските емоции — и ако изобщо има такова нещо като роботски емоции.
Много бавно и с очевидно затруднение Пелорат изрече нещо и трите робота наведоха дружно глави.
— Това пък какво беше? — попита Тривайз.
— Рекох им, че не мога да говоря добре, но ще се опитам — отвърна Пелорат. — Помолих ги да ми дадат малко време. Божичко, стари друже, всичко е ужасно интересно.
— Ужасно разочароващо, бих казал — измърмори Тривайз.
— Виж какво — заобяснява Пелорат, — всяка обитаема планета в Галактиката се изхитрява да разработи свой собствен вариант на галактическия език, така че съществуват милиони диалекти, които понякога са почти неразбираеми, но клонят един към друг благодарение на развитието на стандартния галактически. Като се има предвид, че настоящият свят е бил изолиран двадесет хиляди години, езикът би трябвало дотолкова да се отклони от тези в останалата Галактика, че да се превърне едва ли не в съвършено различен. Може би това не се е случило, защото планетата има социална система, която зависи от роботите, а те могат да разбират само ако се говори така, както са програмирани. Вместо да ги препрограмират, езикът е останал същият и сега пред нас има една много архаична форма на галактическия.
— Ето пример — каза Тривайз — как едно роботизирано общество остава статично и започва да се изражда.
— Но скъпи ми приятелю — запротестира Пелорат, — това, че езикът е останал относително непроменен, не е непременно признак за израждане. То си има своите предимства. Документите, които са се запазили с векове и дори хилядолетия, са запазили и значението си и дават по-дълъг живот и авторитет на историческите записи. В останалата част от Галактиката езикът на имперските едикти от времето на Хари Селдън вече е започнал да звучи старомодно.
— А ти владееш ли този архаичен галактически?
— Не бих казал, че го владея, Голан. Просто докато проучвах древните митове и легенди, му хванах чалъма. Речникът не е кой знае колко различен, но ударенията се разминават и има идиоми, които ние вече не използваме, а освен това, както вече май споменах, произношението е абсолютно променено. Мога да опитам като преводач, но няма да съм от най-добрите.
Тривайз сподави една колеблива въздишка.
— Мъничко късмет е по-добре от никакъв. Давай, Янов.
Пелорат се обърна към роботите, почака малко и пак погледна съветника.
— Какво трябва да говоря?
— Карай направо. Попитай ги къде е Земята.
Историкът запроизнася думите една по една и с подчертано жестикулиране.
Роботите се спогледаха и издадоха няколко звука. После отново средният изглежда отговори на Пелорат, който на свой ред му отвърна, като в същото време разтвори ръце, сякаш опъваше гумена лента. Роботът изрече още нещо, разделяйки думите тъй внимателно, както го правеше Пелорат.