— Не би трябвало да съм изненадан — каза Тривайз. — Извинявам се. Заради разговора с роботите просто вече не очаквах да чуя нормален галактически на този свят.
Докато говореше, той изучаваше соларианеца. Мъжът носеше тънка бяла роба, набрана свободно на рамото му така, че оставяше големи отвори за ръцете. Отпред дрехата също се разтваряше, разголвайки гръдния кош, и откриваше набедрена превръзка. Като се изключат леките сандали, явно нямаше нищо друго.
На съветника му мина през ума, че не може да определи дали всъщност соларианецът е мъж или жена. Наистина гърдите му бяха мъжки, ала по тях липсваха косми, а под тясната набедрена превръзка не се очертаваше никаква издутина.
Той се обърна към Блис и тихо каза:
— Може би също е робот, само че много прилича на човек по…
Геянката отговори също толкова тихо и почти без да движи устните си:
— Умът е на човек, а не на робот.
Соларианецът каза:
— Все още не сте отговорили на въпроса ми. Извинявам грешката и я отдавам на вашата изненада. Сега ви питам отново и гледайте да не сбъркате втори път. Що щете от моите роботи?
— Ние сме пътешественици и търсим информация — поде внимателно Тривайз, — за да стигнем до целта си. Попитахме твоите роботи за неща, които биха ни помогнали, обаче те не ги знаеха.
— Каква информация търсите? Може би аз бих могъл да ви помогна.
— Търсим местонахождението на Земята. В състояние ли си да ни ориентираш?
Веждите на соларианеца се вдигнаха нагоре.
— Мислех, че първото, за което ще полюбопитствате, ще съм аз самият. Е, ще ви дам тази информация, макар да не сте питали за нея. Аз съм Сартон Бандър, а вие сте в имението Бандър, което се простира във всички посоки докъдето ви видят очите и още по-нататък. Не мога да кажа, че сте добре дошли, защото, като сте кацнали тук, сте нарушили едно поверие. Вие сте първите заселници от много хиляди години насам, които стъпват на Солария и, както излиза, сте наминали единствено за да научите какъв е най-добрият начин да стигнете до друг свят. Преди време, заселници, вие и вашият кораб щяхте да бъдете унищожени начаса.
— Това би било варварско отношение към хора, които не ви носят и не ви желаят нищо лошо — предпазливо заяви Тривайз.
— Съгласен съм, обаче когато членове на някое разширяващо се общество попаднат в друго, което е статично и ненападателно, самото съприкосновение с тях е заредено е потенциална вреда. Докато се бояхме от нея, ние бяхме готови да унищожим онези, които идват тук, още в мига на пристигането им. Тъй като вече нямаме основания да се страхуваме, както виждате, сме готови дори да разговаряме.
Тривайз рече:
— Оценявам информацията, която ни предложи така щедро, но и ти все още не си отговорил на въпроса ми. Ще го повторя. Би ли могъл да ни кажеш местоположението на планетата Земя?
— Доколкото схващам, под „Земя“ ти разбираш света, от който произлизат различните видове растения и животни — ръката на соларианеца направи грациозен жест, сякаш искаше да обхване всичко, което ги заобикаляше.
— Точно така, господине.
По лицето на другия внезапно премина гримаса на отвращение. Той заяви:
— Моля, обръщайте се към мен просто с Бандър, ако изобщо трябва да използвате някаква подобна форма. Не ме наричайте с дума, която включва признак за род. Аз не съм нито мъж, нито жена. Аз съм цял.
Тривайз кимна (беше се оказал прав).
— Както искаш, Бандър. Та какво е местоположението на Земята — света, от който всички ние произхождаме?
— Не знам — отговори Бандър. — Нито пък искам да го зная. Но и да знаех или да можех да го открия, това нямаше да ви свърши никаква работа, защото Земята вече не съществува като свят… Ах — продължи той, разпервайки ръце, — толкова е приятно на слънце. Рядко излизам на повърхността, а особено когато слънцето не се вижда — никога. Изпратих моите роботи да ви поздравят, докато то все още се криеше зад облаците. Последвах ги, чак когато облаците се разнесоха.
— Защо Земята вече не съществува като свят? — настойчиво попита Тривайз, готвейки се още веднъж да изслуша приказката за радиоактивността.
Бандър не обърна внимание на въпроса му или, по-скоро, небрежно го отхвърли.
— Това е доста сложна тема — рече той. — Ти каза, че не си дошъл с лоши намерения нали?
— Точно така.
— Тогава защо си въоръжен?
— Просто предпазна мярка. Не знаех с какво мога да се сблъскам.
— Няма значение. За мен тия оръжийца не представляват никаква опасност, но въпреки туй съм любопитен. Разбира се, чувал съм много за вашите битки и за варварската ви история, която изглежда твърде много е зависела от оръжията. Аз обаче никога не съм виждал оръжие. Позволяваш ли да видя твоите?